Правителството и държавните институции показаха синхронизирани действия в полза на управляващите и контролирания от тях вот
Изборите минаха.
Избирателната активност бе по-висока, отколкото пандемията предполагаше. Конфигурацията в Народното събрание се промени из основи, протестният вот, изглежда, успя да съхрани енергията си почти година след като площадите поискаха оставката на третия кабинет на Бойко Борисов. Неговата партия ГЕРБ спечели изборите на теория, но загуби властта на практика. Въпреки всичко гореизброено преднамереният организационен хаос, който кабинетът на Борисов сътвори преди изборите, не трябва да бъде забравен. Първите избори, организирани от ГЕРБ, показаха нагледно защо не трябва да има втори такива.
Без да претендират за пълна изчерпателност, ето някои от действията на правителството, които изглеждаха директно насочени към създаване на хаос около и по време на изборите, следователно и затрудняване на гласуването:
- Отваряй, затваряй и бутай пика до изборите. Броят на новозаразените в страната бе стигнал ниска точка в първите два месеца на годината. Тогава отваряне нямаше, а вместо това Борисов с едноличните заповеди нареди да има отваряне тъкмо когато новата вълна надигаше глава. Едно отваряне, едно затваряне и едно почти отваряне по-късно България проведе изборите в свръхнапрегната здравна обстановка - с рекорден брой хора в болниците и в интензивните отделения, със стотици починали и десетки хиляди карантинирани всеки ден. За съвпадане на пика на пандемията с изборите възможностите са две: или става дума за умишлени действия, или за платена със здравето и живота некадърност.
- Карантинирани останаха без конституционното си право да гласуват. Хората, поставени под карантина между 1 и 4 април, нямаше как да гласуват, дори да искат. Единствената възможност бе да рискуват глоба от 10 до 50 хил. лв. и до пет години затвор - това е наказанието за нарушаване на карантина, въведено миналата година по предложение на главния прокурор Иван Гешев и с гласовете на ГЕРБ.
- Срещу българите в чужбина. Този казус има две страни. Едната е за българите в Европейския съюз (ЕС), които отдавна неволята е научила сами да си организират отварянето на секции и гласуването, без каквато и да е помощ от държавата. Сега, след високата мобилизация и трудностите покрай пандемията, накрая бяха изненадани с десант от "парашутисти", изпратени от ГЕРБ и ДПС, да заемат местата им в секциите. И някои от тях да хванат самолетите за обратно, разбрали на място, че ще си "похабят" уикенда, без да им бъде платено.
Втората страна са българите във Великобритания, САЩ и другите страни извън ЕС, които са ограничени да гласуват в максимум 35 секции. За голямата диаспора на Острова и при рекорден брой заявления във Великобритания управляващите отказаха да се вслушат в тях и не промениха Изборния кодекс, постигайки очаквания резултат: на 4 април малкият брой секции не успя да поеме в рамките на изборния ден всички желаещи да гласуват.
Приетият от парламента таван по искане на коалиционния партньор на ГЕРБ - ВМРО, обясняван със "заплаха" от масов вот в Турция, на практика ограничава възможностите на всички български граждани извън ЕС да упражнят правото си на глас.
Зад нескритото желание на управляващите да ограничават тези възможности и в ЕС, и извън него си има основателна причина - през последните години отвън идват все по-малко гласове за тях.
- ЦИК и КЗЛД не искат нито камери, нито съдебни решения. ЦИК не искаше да има видеонаблюдение на изборите и излезе с указания такова да няма. Коалицията "Демократична България" обжалва и спечели в съда делото на първа инстанция. След като ЦИК на свой ред обжалва решението на столичния административен съд във ВАС, с общи и синхронизирани действия, включили и Комисията за защита на лични данни (КЗЛД), успяха да бламират делото, като отложат решението на Върховния съд за след изборите.
В отговор на мобилизацията на властта срещу исканата по-голяма прозрачност в изборния процес инициативата "Ти броиш" изпрати около 10 хил. граждани да наблюдават протичането му извън големите градове. Разказите на живо и от първо лице не са малко и повечето са сходни. Сред тях е и този на съоснователката на "Майко мила" Елисавета Белобрадова при "пазенето на вота" в Лом и сблъсъците ѝ със застъпника на ГЕРБ - СДС Тошко Лихваря, който, оказва се, води целия процес по гласуването
Действията и бездействията, насочени срещу неконтролирания от властта вот за сметка на контролирания, включват и други аспекти. Например завидно ниския интерес на прокуратурата и полицията към купуването на гласове спрямо предходни години. По време на изборния ден през 2017 г. прокуратурата обяви, че към 11 часа са образувани 79 досъдебни производства за купуване на гласове. Тази година към 13 часа техният брой беше само 33. И не е заради липса на сигнали, нито защото купуването на гласове изведнъж е изчезнало.
Международните наблюдатели отбелязаха видимото с просто око предимство на управляващите да правят кампания с ресурсите на държавата. Като возенето в джипката, което според ЦИК не е водене на кампания, но според депутата от ГЕРБ Тома Биков е. Почти като Нетаняху. (Факт е, че и Борисов постигна аналогичен на израелския си колега ефект - трудността да бъде съставено правителство, но към момента без процеса срещу Нетаняху за корупция и натиск върху медиите.)
Премиерът Борисов и ГЕРБ водеха и нелоялна предизборна кампания с държавните ресурси много преди изборите. Пари летяха от джипката във всички посоки: и за администрацията, и за всички недоволни от нещо, за да не протестират.
Управляващите дадоха всичко от себе си, за да стане още по-ясно за тях, че държавата - това е ГЕРБ. Затова на изборите им беше обяснено, че държавата са всички, които им плащат не само заплатите, но и корупцията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар