През 2004 г. България за последен път се класира на голямо първенство по футбол.
През 2005 г. начело на Българския футболен съюз застана Борислав Михайлов.
Тези два факта може и да нямат пряка връзка помежду си. Но ето един друг факт: през 2005 г., когато Михайлов идва начело на футбола ни, националният отбор е на 45-о място в класацията на ФИФА. През 2021 г., когато Михайлов обяви изненадващо, че оттегля оставката си и иска да продължи да ръководи, отборът е на 71-во място.
Националният отбор е израз на цялата система, която съществува надолу - клубни отбори, поддържащи отбори, детски школи, бази. В годините на управление на това ръководство цялата тази система видимо спря да се развива.
Нещо повече - тя затъна в корупционни скандали, кръгове от интереси, фирми, хотели. Малък кръг от хора управляваше и разпределяше благата на тази система, без да се интересува от постижения, спортни успехи, маркери за развитие или добър мениджмънт. Държавни пари се вливаха в определени хора и клубове, за да крепят властта. Или казано накратко: БФС до голяма степен е умален образ на държавата по време на управлението на ГЕРБ.
Ето защо ще е особено трудно на който и да е да промени тази система отвътре. Тя е създадена и проектирана така, че да се крепи и задържа на власт, с цената на всякакви компромиси, най-големият от които естествено е качеството на самата игра. Но промяна трябва да има. Тя вероятно ще започне от групата на Димитър Бербатов, който обещава нови идеи и прозрачност, но няма да успее без подкрепа от феновете и клубовете.
Един от мотиваторите за това може да е чистата бизнес логика - в момента футболът в България е всичко друго, но не и добър бизнес. И точно подобно на по-голямата картина, инвеститори в него трудно ще се намерят, докато хората, които управляват, им се смеят в очите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар