Няколко пресконференции на ГЕРБ и включвания на живо във facebook от Бойко Борисов бяха достатъчни, за да уплашат новите партии в парламента от сериозна смяна в ЦИК.
В сряда по време на консултациите при президента Румен Радев за излъчване на нов състав на изборния орган нито една от парламентарно представените формации не излъчи свой кандидат за председател на ЦИК освен ГЕРБ-СДС.
Така единственият номиниран за поста се оказа бившият депутат от партията на Борисов Красимир Ципов, въпреки че възражения срещу кандидатурата му имаше от страна на три от парламентарно представените формации - БСП, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!". Нямаше и други претенденти за поста секретар на ЦИК освен на излъчената от ДПС Севинч Солакова, която и в момента заема тази длъжност.
ГЕРБ оттегли Ципов
Само ден след консултациите при президента и ден преди изслушването на кандидатите от държавния глава обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов оттегли кандидатурата на Ципов за председател. Премиерът заподозря останалите политически сили в "сговор" и обяви, че след като не са издигнали кандидати за поста, готвят "капан" на ГЕРБ, с който да прехвърлят отговорността на партията, ако има проблеми при подготовката на извънредните парламентарни избори. Реакцията на Борисов изглежда, меко казано, странна предвид факта, че преди консултациите той пак обвини останалите партии в "сговор" само че като повод изтъкна подозренията си за опит от тяхна страна да отнемат председателското място от ГЕРБ, което по думите му по право се полага на формацията като най-голямата партия в парламента.
ЦИК обаче е колективен орган и председателят и секретарят на комисията нямат повече власт. Решенията в нея се взимат с ⅔ мнозинство и всъщност истински важно е разпределението на гласовете в нея. Новината от тази седмица е, че ГЕРБ повече няма да имат комфортно мнозинство в ЦИК, както досега.
Досега ГЕРБ имаше общо седем членове на ЦИК, но можеше да формира мнозинство с двамата представители на "Обединените патриоти", "Воля" и ББЦ, които имаха по един представител, както и с членовете на изборния орган от ДПС.
В новия състав на ЦИК обаче партията на Борисов загуби тази възможност. Разпределението в нея е 4 места за ГЕРБ, по три за "Има такъв народ" и БСП, по две за "Демократична България" и ДПС и едно за "Изправи се! Мутри вън!". И поради факта, че нито една от тези формации не пожела да си партнира с ГЕРБ в отиващия си парламент, твърде вероятно е тези отношения да се пренесат и в изборния орган.
Смяната на новата ЦИК се наложи заради приетата поправка в Изборния кодекс, с която се редуцираше съставът на сегашния изборен орган от 20 на 15 души. Прие се и ръководството на ЦИК да се избира не от парламента, както беше досега, а да се назначава от президента по предложение на парламентарно представените политически сили. Досега държавният глава назначаваше само членовете на комисията
Словесният сблъсък Борисов - Трифонов
Два дни преди да се проведат консултациите за назначаването на новия състав на ЦИК, от ГЕРБ се опитаха да създадат очакването, че за председателския пост в комисията ще има сблъсък между тях и формацията на Слави Трифонов. Именно от депутати от партията на Борисов дойдоха предположенията, че "Има такъв народ" ще издигне свой кандидат за председател. Имаше и намеци, че той ще е близък до президента Румен Радев. Тон за залпа срещу назначаването на новия състав даде лично премиерът в оставка Бойко Борисов, който обвини останалите партии в "сговор" за избора на ръководство на ЦИК. Той първо заяви, че промените имат "една-единствена цел - ЦИК да се даде в ръцете на кандидата за президент Радев". А след това изказа недоволство и от процедурата по назначаването, която предвиждаше, ако за председателския пост има двама или повече кандидати, председателят да бъде излъчен чрез жребий. "Страхотно изборно законодателство - ще джуркаме топчета, за да определяме шеф на ЦИК", заяви Борисов.
Изказванията на премиера в оставка предизвикаха реакцията на лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов, който написа на страницата си във фейсбук: "Болката (на ГЕРБ - бел. ред.) е толкова голяма, защото вече няма да има онази ЦИК. Тяхната ЦИК. Овладяна ЦИК, която изпълнява всяка тяхна политическа поръчка. Например да ликвидират видеонаблюдението или пък да не санкционират бившия министър-председател Бойко Борисов, който непрекъснато използваше държавния ресурс, за да агитира за собствената си партия."
Консултациите при президента опровергаха ГЕРБ
Консултациите при президента обаче опровергаха твърденията на ГЕРБ за някакъв сговор между новите партии в парламента и държавния глава. По време на срещата от "Има такъв народ" не предложиха свой кандидат за председател въпреки неколкократните призиви от страна на БСП, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!". Трите партии нямаха възражения срещу издигането на кандидат от ГЕРБ по принцип, а критиките им бяха насочени конкретно срещу номинирания кандидат. Президентът Румен Радев изобщо не се намеси по време на обсъждането. Нещо повече - той неколкократно заяви, че според промяната в Изборния кодекс той не може нито да посочи, нито да избере ръководството на ЦИК, а това е отговорност на парламентарно представените партии. И дори отхвърли предложението на Николай Хаджигенов да има жребий, въпреки че нито една от останалите формации не номинира свой кандидат за председател, като посочи, че процедурата изисква съответният предложен да бъде назначен.
А от направените номинации за членове и зам.-председатели на ЦИК се видя, че с малки изключения по-голямата част от тях са или настоящи или бивши членове на изборния орган. С изключение на Ципов останалите трима кандидати за ЦИК на ГЕРБ са и в досегашния изборен орган. Това са говорителят Димитър Димитров, Георги Баханов и Йорданка Ганчева. Номинираните от БСП - Емил Войнов, Силвия Стойчева и Цветанка Георгиева, също са членове на сегашната ЦИК. Същата е ситуацията с номинираните от ДПС - Севинч Солакова и Ерхан Чаушев. От "Има такъв народ" предложиха Камелия Нейкова, която беше член на предишната ЦИК. Останалите двама кандидати на формацията на Трифонов са юристката Елка Стоянова и математикът проф. Любомир Гаврилов. "Демократична България" предложиха бившия говорител от предишната ЦИК Цветозар Томов и математика Любомир Георгиев. А номинацията на "Изправи се! Мутри вън!" е на председателката на обществения съвет към ЦИК Росица Матева, която също има опит като член на изборния орган.
Врътките на Борисов
Оттеглянето на единствения номиниран за председателския пост в изборния орган Красимир Ципов обаче поставя президента Румен Радев в сложна ситуация. За петък е предвидено финалното изслушване на кандидатите за ръководство и членове на ЦИК, след което държавният глава трябва да издаде указ за назначаването им, но комисията на практика се оказва без кандидат за председател. Изготвената от президентската институция процедура предвижда какво се прави, ако има двама или трима кандидати за председател, но в нея няма хипотеза за случай на оттеглен кандидат и липса на друг номиниран за поста, вероятно защото се е разчитало, че след като при консултациите политическите сили се договорят за различните постове, то това е окончателното решение. Сега президентът трябва да свика отново консултации въпреки риска предвид предвид факта, че времето притиска Радев заради обявената дата на изборите 11 юли, а за конституирането на ЦИК има срокове. Именно с това президентът Радев обоснова и защо ще разпусне парламента в началото на следващата седмица, а не в края на тази. Ако го беше направил в петък, изборите можеше да се проведат на 4 юли, но ЦИК трябва да започне подготовката за вота 60 дни преди датата. А за петък е насрочено изслушването на кандидатите. Затова и датата за предсрочните избори ще бъде 11 юли.
Новите консултации ще се проведат преди изслушването на кандидатите за ЦИК и ще трябва някоя от другите партии да номинира кандидат за председател. По време на първите разговори три от тях - БСП, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" предложиха на "Има такъв народ" да номинира кандидат, но от партията на Слави Трифонов запазиха мълчание.
Защо беше сменена ЦИК
Между другото назначаването на ЦИК от президента след консултации с парламентарните групи не е прецедент. До 2014 г. ЦИК се назначаваше именно по този начин. След това Изборният кодекс беше променен и се прие ръководството на комисията - председателят, неговите заместници и секретарят, да се избират от парламента, а за членовете се запази старото положение да се назначават от държавния глава по предложение на парламентарно представените партии и формациите, които имат евродепутати, но нямат представители в българския парламент.
Сега при приемането на промените в Изборния кодекс от "Има такъв народ" обясниха, че причината да предложат ръководството на ЦИК да се назначава от президента е в кратките срокове, в които трябваше да работи Народното събрание предвид предсрочните парламентарни избори. Ако процедурата за избор на ръководство беше минала през парламента, това щеше да отнеме повече от месец, време, каквото това Народно събрание няма.
За смяната на ЦИК обаче има и други причини. Едната е, че този състав на изборния орган вече не отговаря на съотношението на политическите сили в парламента. В него има представители на ВМРО, НФСБ и "Воля", които не са представени в Народното събрание. Като аргумент срещу назначаването на нов състав на ЦИК от ГЕРБ изтъкват факта, че партията няма мнозинство в изборния орган, но ако беше останал този състав, няма гаранция, че то нямаше да възпроизведе мнозинството на ГЕРБ, "Обединените патриоти" и "Воля" от предишния парламент. Именно то беше в основата на бламирането на видеонаблюдението при броенето на бюлетините в секционните избирателни комисии, което предлагаха от партиите на протеста. Този състав на ЦИК прие и едно доста спорно решение преди парламентарните избори - имената на коалициите да съдържат наименованието на една или няколко от партиите от състава й. След протест то беше отменено, но ако беше прието, това решение щеше да засегне обединението "Демократична България", което е съставено от три партии, и коалицията "Изправи се! Мутри вън!".
С промяната на сегашния състав на ЦИК беше отстранена и още една аномалия. Въпреки че от две години партията на бившия телевизионен водещ Николай Бареков "България без цензура" няма представител в Европейския парламент, а от четири години няма и депутати в българския парламент, тя продължава да има свой представител в ЦИК. Причината за този парадокс е в хибридния замисъл на изборния орган, от една страна, съставът му да се предлага от партиите в българския и Европейския парламент, а от друга, като независим постоянно действащ орган членовете на ЦИК да имат мандат от пет години.
Така на практика дадена формация, дори и да загуби представителството си в българския и Европейския парламент, представителите й в ЦИК не могат да бъдат сменени, защото имат определен мандат. Сега с промените в Изборния кодекс отпадна възможността партиите, които нямат депутати в българския парламент, но имат представители в европейския, да предлагат членове на ЦИК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар