Никога не съм вървяла по течението.
И тъй като съм съвсем обикновен човек, без каквито и да е било амбиции за участие в политиката нищо не ми пречи да си казвам точно, каквото мисля. Няма на какво да ми попречи.
Дали бих излязла отново на площада? Твърдо НЕ! Писна ми да се възползват от мен. И да бях само аз!? Бяхме хиляди.
Още реденето на изборните листи беше първото отрезвяване. Борбата водихме едни, но на гърба ни се качиха други. Статуквото се възпроизведе и старите муцуни цъфнаха като майски рози из всички листи. Даже и в тези, дето се рекламират за "нови".
Служебното правителство е другото отрезвяване. След него едва ли ще се оправя. Явно колкото повече се надяваш и вярваш в едно нещо, толкова по-голяма е възможността то да те разочарова. Статуквото отново се възпроизвежда.
На тези, които им липсва информация може да гледат с блеснали очички и телешки възторг. Този театър е за тях. Всъщност получихме по много от същото. Дори лицата не сменихме. Съжалявам за тези, които ще разочаровам, но така мисля. А така мисля, защото ЗНАМ. Номенклатурните списъци не се променят. Само се сменят. Списък N1, сменя списък N2.
И в коментарите няма да се меся. Излишно е. Театърът трябва да има и своите зрители и поклонници. Най-много да се сбием като агитките на стадиона. Същото е. Едни вземат парите ритайки топката, други се хващат за косите в тяхна полза без, каквато и да е файда за себе си.
Неминуемо е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар