Кой ще е новият Пеевски

В ДПС "бизнес" крилото винаги е било по-силно от политическото. Докато няма истинска борба с корупцията, Доган ще благославя нов любим "бизнесмен"

 

След ударното отстраняване на Пеевски от българската икономика и политика миналата седмица неговата партия - ДПС, изглежда изправена пред сериозна дилема. 

За движението и почетния му председател Ахмед Доган санкциите по закона "Магнитски" са равносилни на присъда за модела, по който функционира ДПС. От години движението е организирано не като системна политическа партия, а като корпорация с две крила - политическо, в което са местните структури и партийното ръководство на движението, и бизнес крило. Пеевски беше неговият най-изявен и влиятелен представител, но в бизнес крилото влизат и други хора, като общото между всички тях е, че са били свързвани със съмнения за корупция през годините. Йордан Цонев и Христо Бисеров бяха един от първите публични символи на този български проблем още по времето на управлението на СДС. Те бяха изключени от синята партия тогава именно заради това и след няколко години уменията им бяха оценени от ДПС. Така беше и с починалия през тази година бивш кмет на Велинград Фидел Беев, който след присъдата му за злоупотреби стана народен представител от движението. Един от последните такива примери беше с Димитър Аврамов - като депутат от ГЕРБ той беше замесен в първия скандал с Илчовски, според когото беше искал (и получил) подкуп от него. След изключването му от партията на Борисов той премина в ДПС.

Големият въпрос пред ДПС сега е ще може ли да скъса с този олигархично-партиен модел, или той ще продължи да съществува, само че под някаква друга форма. Низвергването на Пеевски създава сериозен проблем на движението и в друга посока. Така ДПС, поне за кратко и преди изборите, рискува да загуби огромното влияние, което той има върху прокуратурата и силовите структури в страната. Заедно с тях върви и монополът на Пеевски върху значителен контролиран и корпоративен вот, който според различни политически централи се изчислява на между 100 хил. и 150 хил. гласа и който би могъл да пренасочва в полза на една или друга политическа сила, така че в парламента да се моделират различни мнозинства, удобни на статуквото. Притеснението на ДПС си пролича тази седмица, когато ден след обявяването на санкциите официалният председател на ДПС Мустафа Карадайъ беше на посещение при турския президент Ердоган. На пръв поглед изглежда, че това е подкрепа за движението преди парламентарните избори. Още повече че една от обсъжданите теми е била предстоящите парламентарни избори. След отстрела на Пеевски е много вероятно ДПС да понесе щети на изборите и вота на българските изселници от Турция може да се окаже решаващ за компенсиране на загубата на гласове. 

ДПС като корпорация

Този модел беше много добре описан от бившия председател на ДПС Лютви Местан, който преди шест години беше изключен от партията. "Политическото крило, дори на ниво председател на партията, не е част от бизнес кръга и тези крила дори не са равнопоставени, а са в йерархическа зависимост. Истинската тежест, властта, е в бизнес кръга. Естествено връхната точка и на двете крила е почетният председател Ахмед Доган. Това е една съвършена система, при която политическото крило става изпълнител на бизнес волята, без да е част от нея, и дори този, който е председател на партията, не знае всичко. Разговорът за бизнес крилото не е разговор за конкретните персони. Разговорът е за системата ДПС, за Доган, защото, ако не е Пеевски, ще е някой друг", каза Местан в интервю за "Дойче веле".

Преди Пеевски ролята на бизнес крилото изпълняваше бившата икономическа групировка "Мултигруп". Тя ползваше политическия чадър на ДПС в полза на бизнеса си, лансираше свои хора в изпълнителната власт чрез движението, но никога не участваше пряко със свои представители в политиката и не се намесваше пряко в политическите и кадрови решения на ДПС.

С идването на Пеевски обаче моделът беше сменен заради лансираната от Доган нова стратегия за участието на ДПС във властта, която преди време Бойко Борисов описа така: "Ахмед Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява и затова най-дълго управлява България", заяви бившият премиер.

Как работи моделът

Пеевски, освен че изгради медийна империя, получи неограничен достъп до икономически ресурс - приватизира структуроопределящия тютюнев холдинг "Булгартабак", а чрез фалиралата банка КТБ имаше възможност да контролира и други ключови за икономиката дружества. Официално беше и политическо лице в качеството си на депутат в четири парламента с възможност да кадрува чрез партията в ключови сфери като енергетиката, строителството, съдебната система, регулаторните органи и по различните нива на изпълнителната власт.

Част от начина, по който функционираше този модел, беше описан в съобщението на американското финансово министерство в мотивите за налагането на санкции по закона "Магнитски" на Илко Желязков, известен като "лейтенанта на Пеевски". "Той е предлагал подкупи на високопоставени държавни служители от българското правителство, от които се е очаквало да предоставят информация на Желязков, която да бъде предавана на Пеевски. В замяна Желязков е имал грижата лицата, приели предложението му, да бъдат назначени на влиятелни длъжности и е осигурявал месечен подкуп", се казва в съобщението. 

И още: "Желязков е изнудвал евентуален кандидат за български министър чрез заплаха от повдигане на наказателни обвинения от прокуратурата, ако след назначаването му министърът не окажел по-нататъшно съдействие на Желязков."

Илко Желязков е бивш служител на ДАНС, а от 2007 г., когато Пеевски е зам.-министър на бедствията и авариите, е в държавния резерв. Впоследствие с протекциите на Пеевски влиза в управителните съвети на различни ключови държавни енергийни дружества, а от 2018 г. е избран от парламента за зам.-председател на друга ключова структура - Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, като кандидатурата му беше внесена в Народното събрание лично от председателя на ДПС Мустафа Карадайъ, а повечето депутати от движението дори не бяха информирани за това предложение.

Защо стана възможен моделът "Пеевски"

Разбира се, моделът "Пеевски" не би бил възможен без съучастието през годините на редица други политически сили и партийни лидери, които срещу запазването на властта си предпочитаха да си затварят очите за безобразията и в един момент се оказаха тотално зависими от този модел. Първо, НДСВ, чието откритие беше Пеевски. Едва 21-годишен и все още студент, той беше назначен за парламентарен секретар на транспортното министерство и член на борда на директорите на "Пристанище Варна" при правителството на Симеон Сакскобургготски. По същото време майка му, Ирена Кръстева, пък оглавяваше Българския спортен тотализатор. Като резултат от този семеен тандем министерството на спорта се раздели с редица апетитни имоти, между които зала "Универсиада", които чрез смесени дружества със спортното ведомство се оказаха в ръцете на свързани с Пеевски лица. След това, в правителството на тройната коалиция (БСП - НДСВ - ДПС) с премиер Сергей Станишев, пък вече от квотата на движението Пеевски беше освободен от замминистерския пост след скандал и обвинения за рекет от тогавашния изпълнителен директор на държавния към онзи момент тютюнев холдинг "Булгартабак" Христо Лачев (от НДСВ), но много бързо беше възстановен на поста от Станишев под натиска на ДПС. В първото правителство на Борисов след това ДПС официално не беше във властта, но Пеевски набра икономическа мощ, като придоби чрез подставени лица "Булгартабак", а в банката КТБ бяха вкарани парите на голяма част от държавните дружества. Така се стигна до правителството на Орешарски, когато Пеевски беше предложен за председател на ДАНС, а столицата беше обхваната от продължителни масови протести заради това назначение.

Неофициално от ДПС тогава твърдяха, че Пеевски е финансирал със сериозна сума предизборната кампания на социалистическата партия срещу обещанието в бъдещото правителство да получи поста на силов вицепремиер и министър на вътрешните работи. След като обаче това не се случило, заплашил тогавашния лидер на БСП Сергей Станишев с прекратяване на коалицията, което пък принудило Станишев да го предложи за председател на ДАНС. Така или иначе съюзът между БСП и ДПС продължи кратко, като благодарение на него социалистическата партия претърпя огромни щети, но моделът "Пеевски" намери продължение в следващите правителства на Борисов. Във втория кабинет чрез представителите на СДС в изпълнителната власт, а в третото вече разполагаше със свои назначения чрез квота на "Атака".

Как Доган наложи Пеевски в ДПС

Трудно е да се каже защо Доган избра точно Пеевски за лице на този политико-олигархичен модел. Според хора от ДПС - "заради комбинативния му ум и склонността му да измисля схеми, чрез които да овладява различни бизнеси".

Възкачването на Пеевски начело на бизнес крилото на ДПС съвпадна с първото му влизане в парламента като депутат от движението в 41-ото Народно събрание, но налагането му в партията не стана изведнъж. Най-вече заради съпротивата на част от ръководството (политическото крило) на партията и депутатите. Още в първите дни на работата му като народен представител тогавашната парламентарна група на движението бламира предложението Пеевски да бъде предложен за член на парламентарната комисия за (!) борба с корупцията. Впоследствие обаче след намесата на Доган той все пак беше избран за неин член. Съпротива имаше и при прокарването на някои законодателни предложения от бизнес крилото в полза на бизнес интересите на Пеевски. Постепенно обаче несъгласните бяха отстранени от ръководството на партията. Същото се случи и с депутатите и така бизнес крилото окончателно надделя над политическото крило в партията. Стигна се дори до парадоксалната ситуация всички областни структури на ДПС да се надпреварват да номинират Пеевски за народен представител от регионите си и за евродепутат. А след последната национална конференция на ДПС в края на миналата година бизнес крилото не само че запази представителството си в централното оперативно бюро (тясното ръководство на движението), но дори получи зампредседателското място в лицето на един от видните му представители Йордан Цонев.

Накъде след Пеевски

След детронирането на Пеевски пред ДПС има два пътя. Единият е да скъса с модела. Този път предполага ДПС да прекрати бизнес зависимостите на част от партийното си ръководство и да спре да функционира като корпорация. Ако ДПС се откаже от този модел, със сигурност ще загуби огромното си влияние, което има, въпреки че в последните години не е във властта. За сметка на това обаче има шанс да престане да бъде токсична партия, до която нито една друга партия не иска официално да се докосне. Твърде вероятно е обаче той да продължи, но бизнес връзките между икономическите субекти и ДПС да не са така видими. Сегашният модел на партията се крепи на няколко основни момента:

- партия с етнически електорат, абонирана за парламента без значение какво правят лидерите й 

- обръч от фирми с политическите протекции на тази формация, което пък след това се връща под формата на корпоративен вот за партията

- икономически облаги за партийния елит.

Тази комбинация винаги досега е гарантирала на ДПС ключова роля в парламента. При липсата на съдебна система, която ефективно да преследва корупцията, Ахмед Доган няма никаква изгода да променя модела. Ако в прокуратурата и съда не се извърши дълбоко почистване и реформа, твърде вероятно просто бизнес крилото ще има нов лидер.

Напоследък на светло излезе бизнесменът Румен Гайтански-Вълка. Той винаги се е считал за близък до Доган и до 2007 г. неговите фирми почистваха София, но впоследствие като кмет на София Борисов го отстрани. През 2018 г. Доган реши да официализира връзката си с него, като двамата създадоха обща фирма, която година след това беше прехвърлена на трето лице. Оттогава обаче бизнесът на Гайтански започна да просперира. Година след това едно от считаните за близки до него строителни дружества без никаква дейност получи внушителен заем от ББР от малко под 150 млн. лв., когато все още държавната банка беше управлявана от Стоян Мавродиев, а чрез друго строително дружество той държи местния футболен отбор "Арда" (Кърджали). Формално Гайтански не фигурира в него, но по време на мачовете на отбора феновете издигат плакати с благодарности към него. Кърджали е един от знаковите региони за ДПС и очевидно Доган разчита на Гайтански чрез икономическите му възможности да се задържат гласовете за движението. Заедно с това Гайтански възвърна и позициите си в сметопочистването в част от софийските райони. Освен бизнесмена в обръч от строителни фирми, които печелят обществени поръчки за милиони, е и друг виден представител на бизнес крилото, Камен Костадинов. Той беше дългогодишен депутат от ДПС, но напусна предишния парламент малко след като беше избран за народен представител, и не беше в депутатските листи на последните избори. След последната конференция на ДПС обаче запази мястото си в ръководството на движението.

Дали Гайтански или Костадинов ще са новият Пеевски, разбира се, е трудно да се прецени отсега. Сигурното е, че докато България не се промени така, че моделът на ДПС да не може да работи, ще има още такива хора. Те могат да усвояват по-малка стойност, да не са толкова видими, но докато корупцията не се превърне в престъпление, за което има реални наказания, "бизнес" крилото ще процъфтява.

 

Велина Господинова, Capital.bg