Предстоят ни предсрочни парламентарни избори на 11 юли. Ще дойде ли най-после дългоочакваната промяна?
„Промяната е умора от статуквото, от това, което е било, вероятно е отхвърляне на тежест, която вече не искаме да понасяме. Промяната е използвана като парола през последните 30 години. В началото на 90-те тя бе колективна надежда, че България ще стане друга, че е уморена от един тоталитарен модел, от един овехтял идеологически език, от маргинализирането на социалистическия блок от световната икономика. Чакахме тази промяна, но коментарът накрая бе отново разочарование, особено през 1996-1997 година. Втората голяма промяна бе в края на 90-те и началото на новия век. Тръгвайки добре, новите хора зациклиха отново в неща, в които днес живеем."
Това коментира литературният критик и историк проф. Валери Стефанов по Bulgaria ON AIR.
"Показателите, в които днес се намира България – социални, икономически, по отношение на медиите, на образованието, доказват, че не сме се справили с този преход", каза още проф. Стефанов.
По думите му нашето битие е битие на разочарование от очакваните промени. Имали сме надеждите, но не сме се справили с Прехода, липсват резултатите.
"Ние сме в зоната на колективен травматизъм. Врагове сме сами на себе си. Трудно ни е да имаме колективна надежда. Имаме ли въобще заедно път нанякъде при толкова разделение?! Хаосът е образ, който обслужва различните пропаганди. Хаосът е реторична конструкция, която някой изгражда с политически цели", каза още преподавателят в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
„Когато сега някой говори за ред в хаоса, това е едно позициониране в ролята на важния субект, който ще промени света и ще го подреди“, подчерта той.
Той определи действията на служебния кабинет като радикални и много решителни. Може би тяхната припряност ни създава усещането за разбъркване на пластовете, смята проф. Стефанов.
„Ако редът е система от зависимости, от корупционни практики, система от калинки, които управляват на неадекватни места, то защо ни е този ред? Ако тази промяна наричаме хаос, не смятам, че тук има истина на 100% - има сериозна манипулация на нивото на думите и на образите", каза проф. Стефанов.
„Врагът е консолидиращ фактор, въпросът е да се справим със самите себе си. Не е въпросът само да кажем: Ето, ние живеем в демокрация. Питането е в каква демокрация живеем", посочи проф. Стефанов и допълни: „Нека да ви припомня, че в люлката на демокрация – антична Гръция, Сократ е осъден в условия на демокрация, не на тирания.“
Според него ни липсва ресурс от добре работещи институции, в които да има качествени и отговорни хора, работещи за обща кауза.
„Без всеки да си каже: Аз ще работя за кауза, а не за себе си, няма как да стане. Най-добрите учители да дойдат, Господ да слезе на земята и да ни каже „правете това“, ако не го приемем със сърцето си, няма да стане.“
"България в преходния период заложи на жаждата, на личното. Докога егото да ни доминира, нека ни доминира някаква колективна кауза! Българското лидерство се нуждае от прибиране в скромността, от скъсяване на дистанциите с хората. Властта е опияняваща и самозабравяща", заяви проф. Стефанов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар