Той си е позволил да мисли отвъд общоприетите норми, да търси решение според ситуацията, а
не според общоприети виждания и авторитети
Светът през 2021 г. е много по-различен от времето, когато е живял Георги Димитров, роден преди 139 години на 18 юни 1882 г. и починал на 2 юли 1949 г. преди 72 години.
Затова, когато днес припомняме за делото на този световен българин е добре да се вгледаме не в образа му от миналото, а да потърсим какво от идеите и дейността му може да ни помогне в сегашните предизвикателства.
През тази призма ще се опитам да припомня на левите хора в България делото на Георги Димитров. Но само на тях, тъй като десните не само не искат да си припомнят тази знакова фигура от световното комунистическо движение, а и се опитаха да изтрият образа му от българската история и от националната ни памет. Независимо че той, наричан в различни държави и на различни континенти Хорхе, Джордж, Йежи или Иржи Димитров, да се остава една от малкото личности, с които България е известна по света. Наш дълг е да защитим световната памет за Георги Димитров като последователен борец за социални права и против „кафявата чума“ на националсоциализма.
Какво от идеите на Георги Димитров можем да използваме днес, за да продължим усилията му да направи света по-добър за унижените и оскърбените?
Ще започна с отношението на Георги Димитров към образованието. Въпреки голямото си желание да учи, условията в България от края на ХIХ в. са такива, че той може да посещава училище само 6 години. Но за разлика от днешните ученици, включително и от гимназиите, той не остава „функционално неграмотен“, а цял живот се чете и се самообразова. Благодарение на което в най-важните моменти може да използва широките си познания, за да защити на различни езици каузата си – прави го както пред имперския съд на Третия райх в Лайпциг, така и пред Сталин в Москва. А днешният ни извод трябва да бъде за огромната роля на знанието, към което човек трябва да се стреми и при най-неблагоприятни условия.
След като невръстен напуска училище Георги Димитров започва своя трудов живот. За съжаление, такава е съдбата на немалко деца и днес, да не говорим, че и повечето студенти са принудени да работят, което пречи на тяхната образователна и научна подготовка – една от причините за спадащото равнище на образованост на българите. За Георги Димитров обаче началото на трудовия му път като печатарски работник е и начало на борбата му срещу експлоатацията и тежките условия за труд. Не само за себе си, а за всички работници, което го превръща в профсъюзен водач. А неговият пример несъмнено поставя въпроса защо днес и най-тежко експлоатираните работници не се борят организирано за своите права?
Така, чрез борба за работниците, Георги Димитров влиза в социалистическото движение и едва 31-годишен е избран за депутат от листата на тесните социалисти. Депутатстването на левите по онова време е твърде далеч от представата за високоплатен политик, то е възможност да се продължи на национално равнище борбата за по-добри условия за труд на работниците и за обществена справедливост.
И в Народното събрание Георги Димитров не се съобразява с господстващото обществено мнение, а се обявява срещу него. Прави го и с дейността си против включването на България в Първата световна война. Като не се притеснява от обвиненията в национално предателство заради антивоенната си позиция.
За него и за социалдемократите-интернационалисти войната е империалистическа, затова работниците от всички страни не трябва да воюват помежду си в интерес на своите експлоататори, а да обединят усилията си срещу тях в името на обща революционна промяна. Ето как звучи тази алтернатива по думите му от началото на 1917 г. (преди революциите в Русия): „Днес земното кълбо е вече тясно за по-нататъшното развитие на целокупния капитализъм от стария и нов свят… Единствената предпоставка за запазването на бъдещия мир това е заменяването на капитализма със социализма, на капиталистическото общество със социалистическо общество“. За тези свои убеждения Георги Димитров е готов да бъде атакуван, арестуван и съден, както и става през 1917 г.
Днес живеем в друго време – след като мечтаната от Георги Димитров и неговите съмишленици революция е осъществена, но се е провалила в опита си да създаде истински справедливо общество. Затова отново трябва да си зададем много въпроси. Един от тях е за противопоставянето между национализма и интернационализма, което пронизва целия ХХ в., но, както виждаме, ни придружава и през ХХI в.
Историята от последния век показа, че когато двете идеи застават една срещу друга, обикновено побеждава национализмът – така е по време на Първата световна война, при изработването на мирните договори на Парижката мирна конференция от 1919 г., при утвърждаването на фашизма в Италия и на националсоциализма в Германия, при избухването на Втората световна война. Въпросът е каква е цената на национализма? И няма как да не видим, че за България той се измерва с двете национални катастрофи, а на Европа и света струва десетки милиони човешки животи.
Как изглежда интернационализмът?
До него се стига едва след като Третият райх завладява почти цяла Европа и застрашава целия свят. Тогава интернационализмът довежда до Антихитлеристката коалиция – обединение на усилията в името на добра цел – победата над хитлеризма. Пак благодарение на интернационализма се появява и Организацията на обединените нации, опитваща се с общи усилия да запази световния мир. Пак така се борим и с пандемията днес. Така че най-малкото късогледо да се отказваме днес от интернационализма.
Пак с интернационализма, с необходимостта хората да се обединят пред общата опасност е свързана борбата на Георги Димитров за създаване на народни антифашистки фронтове. Тя се води в изключително трудни условия. Димитров трябва да се изправи срещу наложената от Сталин тактика на Коминтерна „класа срещу класа“, според която основният противник е социалдемокрацията, която поддържа капитализма и ако бъде унищожена, капитализмът ще се срине. Тази линия довежда левите сили в Европа до остро вътрешно противоборство, от което печелят най-вече противниците им от крайната десница. Това е политиката на Коминтерна, срещу която Георги Димитров се обявява и чиято отмяна в края на краищата успява да постигне.
За целта обаче му се налага да премине през голямо изпитание. По волята на историческата случайност Георги Димитров е в Германия, когато Хитлер идва на власт и става участник в първия му провал. За да получи пълната власт, Хитлер организира подпалването на Райхстага на 27 февруари 1933 г. с цел да обвини комунистите, да забрани ГКП и така да спечели насрочените за 5 март с.г. избори. За да бъде доказан световният комунистически заговор срещу Германия, са арестувани и обвинени трима български комунисти, между които е и Георги Димитров. Само че по време на процеса, проведен в Лайпциг, обвинението се разпада, защото единият от обвиняемите – Георги Димитров, решава не да се защитава, а да превърне защитата си в обвинителен акт срещу националсоциализма. И неочаквано за всички успява. А смелата му борба го превръща в световна фигура, в защита на която се създават комитети по цял свят и е организиран контрапроцес в Лондон.
Едва тогава, като герой от Лайпциг Георги Димитров може да си позволи да постави под въпрос официалната линия на Коминтерна и да наложи своята идея за обединение на всички обществени сили срещу най-голямата опасност тогава – фашизмът и националсоциализмът.
Това е може би най-големият урок, който Георги Димитров ни е оставил. Че в обединението, а не в разединението е силата, че когато сме изправени пред голяма опасност, различията трябва да се преодолеят в името на по-важната цел. Нима в днешна България най-важното не е да се преборим с властта на олигархията? Да, вече не в името на революцията, а на запазването на демокрацията.
Пак на Георги Димитров дължим и идеята за народна демокрация, която осигурява сътрудничеството между левите и центристките сили в името на създаване на общество в интерес на мнозинството, а не на малцинството. Вярно е, че народната демокрация не просъществува дълго, но не по волята на Георги Димитров, а поради Студената война, която налага категоричния избор между Запада и Изтока, между капитализма и социализма.
Идейното наследство на Георги Димитров е много по-разнообразно и широко от казаното дотук. Но за днешния ден най-важното е, че той си е позволил да мисли отвъд общоприетите норми, да вижда големите проблеми и да търси тяхното решение според ситуацията, а не според общоприети виждания и авторитети. Това негово умение трябва да запазим и предадем на следващите поколения.
Проф. Искра Баева, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар