Транспортният министър Георги Тодоров най-сетне посочи изхода на БДЖ-шефовете Григори Григоров - председател на Съвета на директорите, и Никола Василев - изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“.
Мотивите са свързани с влошаването на показателите на експлоатационната дейност на дружеството в сравнение с 2020 година. Като доказателство е приведен изумителният факт, че през първата половина на 2021-а пътническите влакове са закъснели общо с... 1189 часа (49.5 денонощия или... един месец и три седмици)! Нещо, което не може да се случи в нито една развиваща се държава, без значение къде се намира - в Африка, Азия или Латинска Америка.
Решенията за освобождаването на Григори Григоров и Никола Василев министър Георги Тодоров подписа още на следващия ден след излизането на окончателните доклади от назначените два одита на спешно проведените след изборите на 4 април две обществени процедури за ремонт на пътнически вагони и за охрана на обекти.
„Двата одитни доклада няма да бъдат публикувани никъде, поради което повече данни от тях няма да изнасяме“, отбиха от пресцентъра на транспортното министерство опитите на „БАНКЕРЪ“ да получи по-конкретна информация, допълвайки единствено, „че веднага ще обявим двата конкурса за заемане на овакантените места“.
След уволнението на двамата началници реакциите на железничарите във Фейсбук са много и все в една посока: "Има още за чистене... Маркетингът е под всякаква критика, тези хора оставиха на произвола работниците…“ , „Кражби до дупка. Затова от януари 2020 г. в Товарни превози не са вземали ваучери. Дрехи няма, сградите, където се помещават хората, всеки момент ще паднат“.
Действително – каква по-мрачна картина може да се нарисува? От назначаването му през декември 2018 г. председателят на борда Григори Григоров дирижираше коя обществената поръчка кога точно да се пусне и какви параметри да бъдат заложени в нея. Когото и от членовете на трите ръководства на БДЖ да съм питал нещо конкретно, отговорите винаги са били: „Чакаме Григоров“, „Каквото каже Григоров“, „Ще питам Григоров и ще ти кажа“.... А що се отнася до Никола Василев, той стриктно изпълняваше нарежданията на Григоров и гласът му почти никъде не се чуваше.
Първата проверена обществена поръчка е за „модернизация“ на 15 пътнически вагона на обща стойност 26.697 млн. лв. без ДДС, което прави по 2.136 млн. лв. на вагон заедно с косвения данък. Процедурата би трябвало да кандидатства за рекорд на Гинес по скоростно провеждане.
Решението за нея бе взето на 6 април 2021-а, публикувано на 9 април, документи за участие се подаваха до 19 април, а договорът с изпълнителя – „Вагонен завод – Интерком“ АД, гр. Дряново, беше подписан на 22 април – всичко само за 16 дни! Веднага след подписването на договора изпълнителят изпраща в БДЖ фактура и получава авансово 6.941 млн. лв., които са 26% от общата стойност на договора.
Според инженер с над три десетилетия опит в тази сфера договорът е „най-меко казано - чисто престъпление. Като се започне от това, че са объркани сериите на вагоните и се стигне до това, че е записано само „модернизация“, без да са посочени някакво техническо задание или спецификация, на които да отговарят модернизираните вагони – всичко говори за престъпление, така че накрая, каквото им предадат на БДЖ, това са длъжни да приемат“, коментира експертът, пожелал анонимност.
В контракта пише, че ще се модернизират вагони В 84 (серия 1974 и 2974), което е нелепо, тъй като вагоните с такъв конструктивен номер са серия 2974, докато серия 1974 се отнася за съвсем друг тип вагони - А 86. Така че тези, които са писали и подписали договора, явно не са били много наясно с материала.
Освен това твърденията, че вагоните били произведени от 1974-та до 1984 г. са пълна глупост, защото проектът за създаването на В 84 е от 1983 г., а производството им е реализирано между 1986-та и 1995 година. „Фактически това са най-новите вагони на БДЖ-ПП“, обясни споменатият експерт.
Според него „приказките, че само вагонният завод в Дряново имал документация за извършването на модернизацията", също не са верни, тъй като такава документация няма. „Дори в завода и да имат нещо от старата документация за производството на вагоните, то от общо 34 конструктивни групи във вагона тя би могла да се използва като основа за проектиране на модернизацията на само три групи – рама, покрив и преходен мост. Всичко останало е неизползваемо“, категоричен бе той.
"Вагонен завод – Интерком“ АД, гр. Дряново, не може да използва и документацията за извършеното в края на 90-те години рециклиране на 50 вагона по проекта ELP 16, реализиран съвместно от БДЖ и унгарския клон на международната компания ADtranz, тъй като тя е създадена за съвсем друг тип вагони, произведени след 1968-а в ГДР върху талиги „Гьорлиц 5“.
С други думи, изборът на дряновския завод не е защото „единствен“ можел да извърши модернизацията, а поради съвсем друга причина. И въпросната причина лъсва като се погледне цената на тази модернизация. Както посочихме, няма техническо задание на какви параметри трябва да отговаря тя, освен скорост на движение на вагоните, затова пък цената от 2.136 млн. лв. си е като за чисто нов вагон.
„Направих си труда да звънна на колега в завода на „Бомбардие“ в Унгария, който произвежда модерни вагони за скорост 250 км/час - заяви вагонният експерт. Той ми обясни, че заводът предлага вагони на цени от 1.1 млн. до 1.3 млн. евро в зависимост от нивото на оборудването, но с всички екстри – климатици, вакуумни тоалетни, интернет и прочие. Докато у нас ще „модернизираме“ - незнайно как, 40-годишни вагони на цени като за нови! Явно борбата за комисионни е довела до това велико бързане за подписването на обществената поръчка на не по-малко впечатляващата цена.
Не по-малко скандален е и договорът за невъоръжена охрана на всички обекти на пътническото и товарното поделения на БДЖ на територията на цялата страна, подписан също спешно след изборите през април с пловдивската фирма „Трафик Секюрити“. Той е на стойност над 30 млн. лв. с ДДС и е за срок от 5 години. Но изнесената от транспортното ведомство информация и по този договор след одитните доклади е повече от оскъдна. Чудно защо ли...
Всъщност възниква въпросът защо министър Георги Тодоров освободи само двама от шефовете на „Холдинг БДЖ“, а не и началниците на „БДЖ – Пътнически превози“ и „БДЖ – Товарни превози“? Още повече, че именно те носят пряката отговорност за отчетените негативни резултати дори спрямо ужасно слабата пандемична 2020 година.
В интервю преди година и половина управителят на БДЖ-ПП Любен Нанов беше заявил: „От юли 2020 година пътниците ще започнат да усещат промяната в БДЖ“. И вярно – влаковете вече не закъсняват с минути, а с часове, а броят на пътниците клони към нула напук на 299-те милиона лева, които държавата налива годишно в жп превозвача под формата на субсидия и капиталов трансфер.
Също в интервю управителят на "БДЖ - Товарни превози" инж. Иван Личев пък тържествено обеща „да извади“ дружеството на печалба. Не само че не го „извади“, но и го потопи с нови дългове. При това говорим за товарния жп превозвач, който няма как да не работи на печалба, освен ако не се краде зверски от него.
Белчо Цанев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар