Ивайло Динев: Сериозни губещи и недостатъчно печеливши от изборите

"Трябва да се премине от режим на мобилизиране на вота за конкретна партия към едно по-компромисно поведение." 

 

Какви са възможните сценарии за съставяне на бъдещо правителство ден след изборите? Повлияха ли корупционните скандали на избирателите?

Темата коментира по БНР Ивайло Динев, доктор по политически науки от университета “Света Анна“ в Пиза.

"Сравнявайки изборите през април, ясно се вижда, че ниската избирателна активност рефлектира най-вече върху традиционните партии, бившето управляващо мнозинство.

Докато "Има такъв народ" и Демократична България увеличават подкрепата си още отсега при 95% обработени протоколи с няколко десетки хиляди гласа.

При ГЕРБ става въпрос за загуба до 200-240 000 гласа, което е 30% от избирателите им. При БСП около 100-120 000 гласа, при ДПС между 60-70 000 гласа.

При “Българските патриоти“ спрямо сумарния вот на трите формации – ВМРО, НФСБ и “Воля“ – от предните избори те губят повече от два пъти от подкрепата си.

Данните още отсега показват, че има сериозни губещи. Има и печеливши, но недостатъчно. Т.нар. протестни партии изглежда, че засега няма да имат нужния брой мандати за съставяне на правителство и ще трябва да търсят подкрепата на някои от другите формации."

Възможна ли е коалиция

"Трябва да се премине от режим на мобилизиране на вота за конкретна партия към едно по-компромисно поведение.

Трябва да се свикне, че България се намира в различна ситуация от това, което беше в последните 10 години. Няма да има в следващите години един хегемон на политическото поле, какъвто беше ГЕРБ.

Ще има шарени коалиции. Най-големият сегмент в момента са т.нар. "протестни партии". Няма да има еднолично и еднопартийно управление.

Ако изборите на 4 април бяха следствие от редовно правителство, сега имахме служебно, което се опита по всякакъв начин да намали контролирания вот и корупцията.

Партиите трябва да обмислят тези резултати, най-вече тези, които са насочени към т.нар. "промяна", съдебна реформа, промяна в модела на управление.

Това включва и промяна на формирането на мнозинства на една партия, която е хегемон към формиране на коалиционни правителства с доста изравнени сили – пъстри мнозинства и пъстър парламент.

Със сигурност ще е по-трудно за формирането на политики, на програми и за гласуване на бюджети.

От друга страна, имайки предвид, че голяма част от избирателите се чувстваха непредставени, това всъщност е така вследствие на факта, че партиите като ИТН, ДБ и "Изправи се! Мутри, вън!" при предишното редовно правителство не бяха част от парламента, а сега влизат, и това са над 40% от избирателите.

Те, заедно с четвърта политическа формация, ще бъде доста по-представително правителство, което ще вдигне легитимността на парламента още в първите месеци.

Въпросът е доколко имат идентични политически визии и идеи. Бих казал, съдейки по това, че съм прочел всичките програми и идеи, че те имат доста сходни виждания, най-вече свързани с икономическата политика, дигитализацията, виждането за администрацията, въвеждането на необлагаем минимум.

Какъв ще бъде четвъртият политически играч в една такава коалиция. Ако това е БСП и ако се съди по изказването на Нинова – те няма да влизат в коалиция без постигането на определено споразумение за политики.

БСП изглежда най-рационалният вариант за формиране на мнозинство, тъй като по време на предизборната кампания тя и трите формации говориха срещу ГЕРБ. БСП беше и основната парламентарна опозиция в последните една-две години."