Отбелязваме 7 юли като Европейски ден на шоколада. На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида шоколад.
Затова тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които са правели шоколад. Те го наричали "храна на боговете".
Едно от предположенията е, че наименованието "шоколад" произлиза от думата "chocolatl" на ацтекския език науатъл ("xococ" - горчив и "atl" - вода или напитка).
Ацтеките свързват шоколада с Шочикетсал - богинята на фертилността у жената. Маите също го свързват с плодородието. Мексикански лингвисти предполагат, че испанците са изобретили думата, съчетавайки термина chocol и заменяйки думата haa (на езика на маите вода) с тази на езика на ацтеките atl. Все пак изглежда по-вероятно ацтеките сами да са измислили тази дума. От друга страна, думата xocoatl не се среща в ранния испански език. На езика на маите глаголът chokola'j, който означава "да пием шоколад заедно" също е предлаган като вероятност за произхода на думата шоколад. В спорно изследване, други лингвисти отбелязват, че оригиналното изписване е по-скоро chicolatl, отколкото chocolatl, означаващо разбита напитка.
Шоколадът е сладкарско изделие, произвеждано от ферментирали, изпечени и смлени семена от какаово дърво. Основните му съставки са какаовата маса (сухата част на какаовите семена) и какаовото масло (мазнините в семената). Натуралният шоколад се произвежда от тези две съставки, като се добавя и подсладител, най-често захар. Допълнително в шоколада могат да се съдържат мляко (получава се млечен шоколад), различни видове ядки (лешници, бадеми), стафиди, както и други плодови пълнежи. Само от какаово масло, без да се добавя какаова маса, се произвежда бял шоколад. Предлага се и аериран шоколад, съдържащ известно количество въздух под формата на мехурчета.
Общо 3/4 от производството на какао днес е в Западна Африка. Суровината е позната и се произвежда поне от 3000 години в Мексико, в Централна и Южна Америка, като най-ранният документ за това е отпреди 1100 г. пр.н.е.
Консумацията на шоколад в умерени количества има и лечебен ефект - може да намали кръвното налягане.
През годините е станало традиция на много празници да се подаряват предмети, изработени от шоколад. Примерно на рожден ден - шоколадови бонбони, по Великден - шоколадови яйца и шоколадови зайчета, за Деня на любовта - шоколадови сърца и други.
Какаовото масло се извлича от мазнините, които се отделят при пресоването на смлените парченца от какаови ядки. То е страничен продукт от процеса на производство на какао. Използва се не само в производството на сладък шоколад, но също и в козметиката, ароматерапията и медицината. След като се извлече какаовото масло, остатъка от субстанцията се смила много фино и се превръща в какао.
При рафинирането сместа многократно преминава през рафиниращи валяци, които стриват малките парченца и тя добива плътно течно състояние. Колкото повече се рафинира шоколада, толкова по мек и гладък става. Рафинираният шоколад се разбива в специални машини, в които се отстраняват влагата и киселинността му. Нежеланите аромати се неутрализират, а желаните - се подсилват. Тази техника е създадена от Рудолф Линд (шоколатиер и изобретател) през 1897 година в Швейцария и се нарича "кончинг".
Шоколадът е много чувствителен към температура и влажност.
Идеалната температура за съхранение е между 15 и 17°C с влажност под 50 процента. Трябва да се държи далече от други храни, защото обикновено поема странични миризми. Най-често шоколадът се държи и на тъмно, което може да се осъществи със завиването му в хартия. Не бива да се слага в хладилник, защото това води до обезцветяването му вследствие влажността, резултат от излизането на повърхността на кристали на мазнините и захарта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар