Зима

Зима
Пролет

22 август 2021 г.

Парламентът ще пере кирливите ризи на политическите си спонсори

Ужким се води някакво разследване, но както се случва, то отдавна е удавено в океана от интереси и зависимости 

 

След като в края на миналия месец по предложение на „Демократична България“ бе създадена временната анкетна комисия за разследване на историята с летните сараи на Ахмед Доган в бургаския парк „Росенец“, засегнатите от бруталното посегателство върху "свещената крава" на ДПС успяха отвърнат на удара с удар - с тяхна помощ бе прокарано решение за създаване на аналогична комисия, която да разследва скандалното застрояване на една от созополските перли - полуостров Буджака. 

И по-специално - имотите на част от близкото обкръжение на спрягания за не по-малко ключов играч на задкулисието Иво Прокопиев.

При създаването на първата временна комисия, съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов обясни, че чрез работата си по "Росенец" тя ще се опитва да фокусира вниманието на парламента и обществеността върху действията и бездействията на българските институции, които са  позволили с продължение на години създаването на чужд анклав на българска територия.

Анклав, който включва не само имението и двореца на Ахмед Доган, но и нефтеното пристанище на “Лукойл”.

Според Христо Иванов случаят “Росенец” е една от ярките манифестации на недосегаемостта и безнаказаността на паралелната власт, управляваща България. А Антоанета Цонева от ДБ определи случая с яхтеното пристанище на Сокола като уникален по своята наглост. За никого не е тайна, че то бе построено през периода 2015-2020 г., по документи съществува от 80-те години на миналия век, а според кадастралните регистри продължава да си е... поземлен имот и "девствена" брегова ивица.

Сега тази комисия ще нищи и оценява факти, които са известни от години, по-точно - от 2008 г. насам. Само публикациите на „Банкеръ“ по темата биха били достатъчни, ако у нас имаше наистина работеща по закон прокуратура. Но както добре знаем, щом присъства магическата частица "ако", значи нещо някъде не работи като хората и по закон.

За да контрират "росенецкия" пейзаж, хората на Доган се уредиха с огледална комисия, чрез която да опозорят обитателите на вражеския лагер. Разкривайки, естествено, една камара общоизвестни истини и публично доказани безобразия, сътворени на полуостров Буджака край Созопол. За неин председател пък беше избран Джевдет Чакъров - министър на околната среда и водите в правителството на Сергей Станишев (2005-2009 г.) и настоящ депутат от ДПС. Същият Джевдет Чакъров, на чиито антиекологични подвизи "Банкеръ“ също е посветил доста вестникарски страници.

Любопитното в случая е, че по свирката на ДПС заиграха и бившите управляващи от ГЕРБ. Единствено те се съгласиха с кандърмите на Движението за права и свободи и за една бройка не узакониха амбицията на ДПС да го върне тъпкано на Прокопиев и компания.

Според Правилника за дейността и организацията на Народното събрание, временни анкетни комисии се създават по предложение на най-малко 48 народни представители, а ДПС разполага само с 29 "такива". ГЕРБ, чиято парламентарна група е достатъчно голяма, услужливо внася сама искането за създаване на Комисия "Буджака".

Няколко дни по-късно обаче, явно след "доброволен" размисъл в домашни условия, ръководството на парламентарната група на Бойко изтегли предложението от парламентарното деловодство и остави ДПС само да си троши главата във фиордите на Буджака. Но... само за кратко. Защото съвсем изненадващо в интригата се намеси партията на Слави Трифонов - "Има такъв народ", чиито депутати съчиниха свое собствено искане и с любезното съдействие на ДПС го превърнаха в парламентарен факт. Разбира се, тези совалки не станаха публично достояние, но истината в крайна сметка лъсна при гласуването в пленарната зала.

По принцип историята около застрояването на созополския полуостров Буджака и миналогодишния скандал около получастния плаж на Прокопиев трябва да бъдат разнищени също толкова щателно, колкото и газенето на закона в парк "Росенец". Погледнато от страни обаче всичко това навява мисли за междуличностно боричкане, а не на стремеж за еднакво налагане на закона и за утвърждаване на неговото върховенство.

Припомняме съвсем накратко. През лятото на миналата година темата около превземането на Буджака изплува отново, защото "случайно" някой откри, че достъпът до плажа пред хасиендата на Прокопиев е ограничен.

Иронията тук не е случайна, защото този факт е известен точно от преди две петилетки.

През април и октомври 2002 г. Прокопиев купува супер изгодно (всъщност - почти без пари) близо 4 декара в местността Буджака край Созопол, ситуирани на 10 м от морския бряг. „Евтинията“ е обусловена от факта, че имотите попадат в защитена зона и ако си обикновен човек, наследил от дядо си някой и друг декар тук, не можеш дори да сънуваш как строиш собствена къщичка на това място.

Но както много добре знаем, в нормалния свят пред закона всички са равни, но у нас някои са по-равни. В случая, в компанията на по-равните освен Прокопиев са и неколцина негови семейни приятели и бизнес партньори. Пътеката до Буджака прокарва един от тях – Филип Харманджиев, който още в края на 2000 г. си купува на полуострова 2 дка земеделска земя, осма категория, за крупната сума от…1000 лева. Две години по-късно същото правят Прокопиев и колегата им от в. „Капитал“ Йово Николов.

Много бързо те успяват да се уредят с документи за строителство и да вдигнат палатите си на брега на морето. Още по онова време хората тук разказваха как тези земи, които на практика се превърнаха в мини баровски квартал, са опасани с яки огради. А пътят към морето е толкова силно ограничен, че на практика имат право да го ползват само те и специално поканените им гости.

Постепенно това райско кътче става магнит за властимащите, независимо от това какъв е цветът на партийните им книжки или коя политическа сила спонсорират. Това е и единствената причина, поради която полуостровът, макар да е защитена територия и да попада изцяло в „Натура 2000“, е застроен като... за световно. Защото, освен Прокопиев, Харманджиев и Николов, тук собственици на имоти са и видни министри в кабинета на Иван Костов (1997-2001 г.), сред които са Антони Славински, Валентин Василев и Стефан Чачев, син на Евгени Чачев. Това е стандартът на живот на след десетоноемврийската номенклатура.

Масовото купуване на имоти и застрояването се случват след юли 2001 г., защото на изпроводяк синият министър на околната среда Евдокия Манева издава заповед, с която променя плана за управление на защитената територия и разрешава строителството в "Зона 2", което дотогава е било изцяло забранено.

Ужким по скандалното застрояване се води някакво разследване, но както обикновено се случва у нас, то отдавна е удавено в океана от интереси и зависимости. С други думи, сега единственото, което можем да очакваме, е истината да лъсне в парламентарното шоу „Чия кирлива риза е по-по-най"...


Мариета Велинова, Banker.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар