Завършени палячовци

Положението е следното - корабът потъва, вода има за всички! Наздраве! И се пазете. От уроки... 

 

Тези партии, от които мнозинството българи очакваха промяна, се оказаха завършени палячовци. 

Само аз ли не съм изненадан? Надявам се, че не. 

Щото, да погледнем Слави, например. Кой е Слави? Палячо по ген и професия, като именно затова и никога не разбрах, как така някой въобще му повярва. Но, аз, как да ви кажа, често съм склонен да надценявам способността на нашенеца да анализира и прави изводи... Всъщност, ясно е, че нашенецът е лесен за измама. Дори и на “двоен вход”. Дори и на ниска цена.

Христо от своя страна, при цялото ми уважение към романтичната му афера с ГЕРБ от близкото минало, може да мисли, но ограничено и вдървено - мисълта му може да пътува само по коридора - ул. “Шейново”, ул. “Иван Вазов”, ресторант “Под липите” и ул. “Козяк”. Това обаче не прави от Христо “редовен полет”. Христо, за добро или зло, е обречен да си остане единствено “чартърен полет”. Щото ако ви се ходи в цивилизацията - Христо не става. Въпреки приказките му. Въпреки излъчването му. За Занзибар обаче, оказва се, се е утепал!

Мая ли... Какво за Мая? Бизнес дама. От Кюстендил. Забрави за “Градус”, забрави за Илчовски, забрави за Гьола... и най-лошото - забрави за вас. Защото само с бля-бля в този живот не става, особено ако искаш да си успешен политик. Другият номер върви във фризьорския салон, но не и във фитнес центъра.

Всъщност, оказва се, уважаеми, че единствената опозиционна партия, която действително се държа адекватно през последните месеци бе БСП. Същата, която издигна Радев, а после той реши да прецаква. 

И още нещо. Проблемът на Радев е, че той не бе готов да бъде президент. Той може и да е забележителен пилот или честен човек (последното не го твърдя, допускам го), но само това не стига за да бъдеш президент на една държава, пък била тя и България. Днес Радев просто бере плодовете на своя стил, на своята “игра”. Както навремето той с лека ръка извърши предателства, така днес него също го предават с лека ръка.

Изключително ми е неприятно, но ще завърша така: 

За огромно мое съжаление, оказва се, скъпи приятели, че чекмеджето отново защипа свободата. Но не защото е по-умно, а просто защото пантите му се оказаха по-здрави. По-здрави от потребността за истина. За демокрация. За свобода. 

Така че, положението е следното - корабът потъва, вода има за всички! Наздраве! И се пазете. От уроки.

 Васил Петев