По стара демократична традиция, преди избори се създават нови партии.
Ама тая година мераклиите за партийни вождове направо не могат да насмогнат, че вече трети и четвърти избори се задават. Интересното явление е друго - като цяло българите не харесват особено много партиите и ги отричат, като с носталгия си спомнят началото на миналия век, когато са ги забранили и държавата е запросперирала.
От друга страна, в България има образувани над 300 партии, от които около 120 действащи. Аз лично не познавам човек, дори от социолози и политолози, който на прима виста да може да изброи повече от тридесет и то със зор. Каква дейност развиват другите и каква е членската им маса, е загадка, родееща се с това има ли живот на Марс.
Както винаги казвам, България е държавата на хилядата войводи. Всички искат нови партии, ама някак си те лично да ги оглавят. Но пък така не става, не може всички да са войводи, някой трябва да е четник, че даже и чорбар и чистачка си трябват.
Новите партии се нарояват по два признака - едните са проекти и ще ги познаете по грандиозните им и пищни учредявания /едва ли простосмъртен българин дори осъзнава какви пари струва/, по промотирането във всички мрежи и висенето на бъдещите им лидери по студиата на телевизиите.
Другите са еднодневки - добри идеи или мегаломански напъни на конкретни лидери, като и при идеите и при лидерите общото е, че дори не осъзнават какво е необходимо за успешна партия. Има и изключения, които имат идеи и читави лидери, но техният успех може да дойде само след упорита работа. Защото без здрав гръб и пари, в политиката е много, много трудно.
Дори проектите се издънват. СДС, НДСВ, ГЕРБ, ИТН и т.н. Липсата на кадри /кой ли свестен човек и професионалист ще се захване с политика, водена от мършояди/, както и неизменната обвързаност с идеите на Козяк и либералтолерастията, водят до постепенното осъзнаване на народа какви точно любимци са си избрали. И тогава никаква реклама, медии и пари не могат да ги спасят. Но пък губят много време на България и са много вредни - като скакалци.
Сега се очакват две нови партии - на Президента Радев и на Кирето Прекрасний. Първият все още има много висока обществена подкрепа и възможност, ако има смелостта, да води самостоятелна политика. Но, както казах неколкократно, обвързаностите винаги пречат. А смелостта е винаги необходима, когато искаш да си водач на народа си. Но за нова партия на Президента време няма. Затова остава вариантът да играе, ако иска парламентарно представяне, с някоя от съществуващите. Моята прогноза е, че няма да направи нищо, а ще изчака вторият мандат, което май ще е най-разумно.
По същият начин стоят нещата и с партия на Свети Киро Прекрасний и Асен Василев. За нова партия време няма. Техническото време е поне три месеца, а те ги нямат. Остава вариантът да превземат отвътре някоя партия от умнокрасивитетните. Така да се каже, кошерът да изхвърли досегашната царица - майка и да си вземе нова. Христо Иванов изглежда най-подходящата жертва, а поради тясната му обвързаност с Козяк, направо ще го привикат и той мирно и кротко ще предаде щафетата на следващия козяшки проект. Народът ще се превъзбуди от новият спасител и продайбългерианците ще станат поне втора политическа сила.
Проблемът е, че в България партии рядко се създават от идеи, обединили около себе си кадърни и почтени хора. В един момент всяка партия става като Вавилонската кула, в която си говорят на различни езици. И трябва много кураж и сила, за да се задържат центробежните сили.
А основният проблем е, че повечето политици в България тези неща дори не ги разбират. Така да се каже, участници много, играчи малко. Но пък аз никога не съм искала да съм играч. А този, който прави играта. Кой разбрал - разбрал...
Няма коментари:
Публикуване на коментар