Аз не съм набожен. Но вярвам в разни неща.
Вярвам и във себе си. За определени неща. За други, сам си нямам вяра.
Но излизайки от тази църква преди малко, си мислех колко трябва да внимаваме в какво вярваме.
Много черни думи са се изсипали под общ знаменател върху ни: че вярваме в ракията като всемирен изцерител, че вярваме на слухове, че вярваме в изконното българско трудолюбие, което е толкова изконно колкото и невидимото българско гостоприемство, че вярваме в безсмъртието на улицата, че вярваме как всичко ще се оправи само, че вярваме как не ние, а друг е виновен.
Вярвания много... Да не изброявам безкрай. Но вярата може да бъде само една. И е хубаво да внимаваме в какво вярваме. И в кого.
Казва ви го един "безбожник", който си чака реда, за да се прибере в България. Защото, все още имам вяра.
Хубава неделя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар