Миналата седмица внукът на ген. Владимир Заимов - финансистът Мартин Заимов наплеска с боя паметникът на армията, за подкрепата си към която дядо му беше разстрелян през 1942 г.
Армията не била съветска, а червена, не ни била освободила и народът ни не ѝ бил признателен. Обясненията, с които се обосновава политическия си акт, са твърде инфантилни, за да ги коментираме. По интересното е да видим какво може да се крие зад тях.
Преди всичко това е част от предизборна рекламна кампания за печелене на гласове. Идеологически изнемощялата част от българската десница има остра нужда от герои и от някаква мотивация за изборите. Кой да им е героя. Борисов? Отломките от СДС? Ген. Атанасов? Христо Иванов спечели точки с акцията в Росенец, но и тя избледня.
И за нов Росенец явно е избран паметникът на Съветската армия в София, а за герой на операцията - Мартин Заимов. И всичко, забелязваме, се развива като по учебник за подривна дейност - акция по болезнен за обществото въпрос, полиция, изявления, арест, медиен шум. Особено важен елемент е задържането. Защото каква реклама без белезници? Как иначе медиите ще се втурнат да искат интервюта, да правят репортажи, как иначе паркетните политици ще обосноват новия си призив - Всички сме Мартин. Така ли?
Действията не оставят съмнение, че Заимов ще се окаже кандидат на някоя от дясните партии в парламентарните избори. Ако беше роден в България, щяха да го включат и в президентската надпревара. Няма лошо, той е по-интелигентен от редица десни политици и включването му в политиката би било от полза за страната.
Но не можем да не се противопоставим на начина, по който започна тази предизборна кампания. Празна работа е да се издигаш върху развалини и омраза, защото са нестабилни - бързо ще рухнеш. Кое време е било по-жестоко - турското робство или съветското време? Мълчите, нали? Ако ще махате останките от робството - сринете Меджиди табия в Силистра. Или разрушете Двореца, защото е изграден върху основите на конака, в който е бил затворен и съден Левски. Защо не се заемете с паметника на американските летци, чиито бомбардировки са разрушили една трета от София и са избили хиляди българи. Не ви стиска, нали?
Представете си, че докато вие рушите паметника на Съветската армия, други бутнат паметниците на американските летци и на Рейгън. Ще ни олекне ли на всички, ще се успокоим и ще забогатеем ли, ако ги сринем до земята?
С рушене държава не се гради, неуважаеми. Нито пък трайна политическа кариера. Който е стъпил на такава основа, неминуемо пропада. Това е не само физически, а и морален закон. Презрението до живот, което си навлече покойният министър Бакърджиев с разбиването на Мавзолея, би трябвало да ви е обица на ухото.
А комитетът за опазване на паметниците и националната памет, създаден в края на лятото, ще поиска от властите да вземат по-сериозни и ефикасни мерки за защита на тези обекти. Вандализмът и поругаването на един или друг паметник само настройва хората едни срещу други, засилва разделението между нас и отслабва държавата. Може би Заимов и клакьорите му не са искали това, но така или иначе са го произвели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар