Груви-тата винаги пречат

Груви-тата просто внезапно стават от масата, преметвайки торбата през рамо, хващат някоя звезда на стоп и дори не се сбогуват. Те знаят, че Пътя продължава…

 

 

Груви-тата… си отиват полека полека.

Този свят се оказва теснокож за неистовата им вътрешна свобода. Свят квадратен и пластмасов.

Груви-тата просто внезапно стават от масата, преметвайки торбата през рамо, хващат някоя звезда на стоп и дори не се сбогуват. Те знаят, че Пътя продължава…

Ненаситни към четене, избродирани от рождение с чест, дух и честна дума, груви-тата живяха този живот като блус, и като рок го живяха, и като джем сешън го привършиха.

Войнстващото бездарие ги свря в ъгъла, защото войнстващото бездарие не понася нищо друго освен войнстващото си бездарие.

Груви-тата винаги пречат.

Свободата им човърка комплексарското его на войнстващото бездарие, плаши го, ужасява го, че те светят, където и да седнат, където и да станат, където и да изпсуват.

Този свят вече е твърде парцелиран за груви -тата. Той е фалшиво лъскав, ухилен кретенски „кип смайлинг“, лицемерно насаждащ почтеност, докато крие педерастко – апашката си същност, скрита зад кухи клиширани рецитации.

Груви-тата никой не ги иска, никой не ги припознава като свои. Те са заплаха за войнстващото бездарие, на всяка цена алчно за власт и пари.

Войнстващото бездарие даже не знае какво е груви.

Ако му кажеш какво е, моментално ще си залепи този „бранд“, а всъщност няма да е нищо друго, освен дрънчене на тенекия, дращеща по първосигналните инстинкти на простолюдието.

Груви-тата вече нямат работа Тук.

Този свят е обидно квадратен за тях.

Войнстващото бездарие го е надиплил така, че те да са изхвърлени от всяка гънка.

Нищо вече не е същото. Защото всичко е менте. От Върха до последния прошляк.

Измекярството се приема като почтеност, предателството като чест, продажността като нов морал, а алчността като надграждане.

Всяко бягство на груви-тата е предпоследно. До последното.

И думите вече нямат силата да повдигнат скотството дори на милиметър по-високо. Защото и в писането, войнстващото бездарие е окупирало всеки рубеж, представяйки войнстващото бездарие за талант.

Груви-тата са груви -та, защото не обръщат внимание на всичко това. Те са си те – шарени, самотни пътешественици във вселената на Духа.

Но някои са раними като оголени охлювчета. Без да им личи.

Някои си взривяват душата отвътре от стискане на болката. Да не излезе отвън.

Преди дни Кеворк Кеворкян ми каза: „…да не оставам в текста, вътре в текста, защото и буквите могат да се разгневят и да направят революция, като си кажат: абе, какво ни занимавате с тия кретени…“.

Да не далдисваме с душите си, с една дума. Защото, поразяващо е!: буквите и те да се разгневяват! Не на кретените, на нас, дето се занимаваме с тях.

Дали го знаят груви-тата, които си тръгват? Или ще го научат Там от Бог?

Тук, в Блатото, войнстващото бездарие настъпва и помита пред себе си всички останали малцина груви-та.

Под гръмките ръкопляскания на купища увредени поколения, зомбирани „в името на успеха“.

Който няма нищо общо с душата – това цветно съкровище, което отнасят със себе си груви-тата.

Към Безкрая.

Защото никой не го иска Тук.

 

Веселина Томова, Afera.bg