Проф. Андрей Пантев: Сега човечеството е не по-малко разделено

“Укорът ни към съвременните политици е как така уреждат добре собствените си материални състояния, а когато става дума за България казват – “попречиха ми“... 

 

В деня на Съединението -  за разделението и единението в настоящето и ползите от технологичния прогрес

Темата коментира по БНР проф. Андрей Пантев.

“Всяко историческо събитие има своето значение. При конкретни исторически обстоятелства. Едно е ясно, че днес се прекланяме пред тези, които са отказали да живеят по чужди предписания, разделения и статути. Днес техните сенки може би гледат с укор.

България удвоява територията си, почти удвоява населението си. Не сме обект, а субект на Балканската история. Това е позитив, който отбелязваме.

Не харесвам фразата “български интерес“ - нито Ботев, нито Левски са умирали в името на българския интерес. И румънците, и гърците, и сенегалците имат интерес. Има една идея, при която трябва да се осъществи една национална, справедлива и европейска държава. Затова са загивали четници и опълченци. Затова са писали книжовници.

На този ден преди толкова години виждаме, че това е приемано само като начало на едно окрупняване на българското землище и българите изобщо, без това да е носело враждебност на останалите балкански съседи.

Разделението

Сега човечеството е не по-малко разделено, въпреки големия технологически прогрес. Който не е чак толкова голям, след като виждаме каква паника носи на човечеството една епидемия.

Етичният прогрес е много по-забавен, отколкото технологическият. Виждаме, че днес стават ужасни неща. Това, което се случва в Афганистан какъв урок на историята е? Всички знаем, че Афганистан не е много цивилизован, но не може да бъде усвоен, покорен и управляван от чужди сили, колкото и различни етнически групи да има там.

Това се отнася за всички останали страни, включително и за България. Никой не си взе поука, че с тази страна - варварска или цивилизована, добра или лоша - не можеш да се отнасяш по този начин.

Да се върнем от Афганистан в Пловдив. Тогава пловдивчани са решили да не бъдат столичани, но да са в една единна държава.

Посланието

Нямам самочувствие за всякакви послания, това е привилегия на християнските апостоли. Можем само да кажем, че и тогава е имало тарикатчета, кариеристчета, които са използвали това или друго.

Укорът ни към съвременните политици е как така уреждат добре собствените си материални състояния, а когато става дума за България казват – “попречиха ми“. Нито един от тях в последните 30 г. не каза – “съблазних се“, “подмамиха ме“. 

Считам, че в един прекрасен ден този период ще бъде заклеймен не толкова със състоянието на България, защото светът е станал много пошъл и еднакъв.“