"В тържествените си речи политиците трябва да се потопени и да вярват, да са убедени. Богатството на мисли ражда богатството на слово. Когато не си убеден, това проличава и на равнище интонация, синтаксис и на едно цялостно поведение. Едно формално присъствие се наблюдава през последните години. Няма дух. Отивайки на тези тържества, това е акт на респект към историята на България, към важни моменти. И когато се показва този респект, той трябва да е дълбоко осъзнат."
Това каза пред БНР проф. Иванка Мавродиева, доктор на философските науки, преподавател в Софийския университет по ПР/PR, бизнес комуникация, реторика, академично писане.
По думите ѝ посланията на политиците, отправени на тържествени чествания, са много клиширани и изтъркани:
"Не проличава онова вътрешно вдъхновение, съчетано с отговорност, една дълбока осмисленост. Когато се създава една реч, се излиза първо от статуквото (позицията на държавник - б.р.) и второ - от автентичната уникална персона, за която е написана".
Проф. Мавродиева подчерта важността на стиковката между личното и усещането за това какво трябва да кажеш от позицията, на която си:
"Всяка дума се тества - да се избегне клишето, да се избегне прекалената патетика, да се премахне разговорният изказ и да се получи един консистентен финален текст, който се репетира. Но той да е така подготвен, че да изглежда не като заучен и зубърски произнесен, а наистина да е това усещане за събитие, за персона и за институция".
Проф. Иванка Мавродиева коментира и езика на депутатите в 46-ото Народно събрание:
"Поне в пленарната зала, когато се застане на трибуната, би било редно да се говори книжовен български език, да се спазват етичните норми и правила и в същото време всеки може да е оригинален и уникален. Но да търсиш успех със словесни фойерверки, мултиплицирани в социалните мрежи, не е много сериозен подход".
Няма коментари:
Публикуване на коментар