Хората гласуват емоционално, а не рационално.
Ако не беше така, щяхме да имаме най-компетентните управления, пълни със светци и светици. Но нямаме. Ако се гласуваше рационално, Бойко Борисов щеше да си гледа внуците в Банкя, а не да се лакоми пак да управлява държавата.
Ако се гласуваше рационално, предвид фактите, българите щяха да се ръководят от онази гръцка пословица, цитирана от Еразъм Ротердамски във "Възхвала на глупостта": "Маймуната си е винаги маймуна, дори да бъде облечена с багреница." В нашия случай - прикрита с тога.
Та, "в този ред на мисли", въпреки че го използват предизборно, решението на Конституционния съд (КС) за гражданството на Кирил Петков няма никакво отношение към това как ще се гласува на 14 ноември, независимо от правната му и историческа стойност.
Който е решил да гласува за Кирил Петков и Асен Василев, той ще го направи, дори КС да се произнесе, че тези лица са безполови и никога не са съществували ни в правния мир, ни във всемира. От гледна точка на емоционалното гласуване, най-много да се усили вотът зад граница. Ще бъде любопитно да видим дали негодуващата активност в социалните мрежи на българите в чужбина ще се пренесе в активност пред урните, поне на нивото от април.
Малка вметка. Оня ден, след решението на КС, редица политици и общественици, кибици в интернет и представители на новата професия "активист" си честитяха низвергването на Кирилоасеновци, все едно са излезли от банята. Но някои работи не могат да се измият.
Щеше да е прекалено лесно, ако проблемът се ограничаваше само до личността на Кирил Петков. Защото хората, които удрят по лидерите на "Продължаваме промяната", го правят основно изхождайки от презумпцията, че това е партията на Румен Радев, следователно всеки удар по нея е удар по Радев. Но тя не е. Тя е нещо друго. Схваща се като надежда за промяна и поради това влезе в кампанията с летящ старт. Това също е въпрос на емоция, а не на рацио. Като със Слави Трифонов, но на друго ниво. И, да, нивото е по-високо.
Може да повтаряте до припадък, че имаме работа с Остап Бендер от Канада, но това не демотивира тези, които са решили да го подкрепят. Защото въпросът: кое е по-добре - Остап от Канада или мутра от България, стои отворен. Нещо повече. Ако въпросът дали Остап е Остап е все още дискусионен, предвид мотивите за постъпката му, то въпросът дали мутрата е мутра е решен положително заради реалните ѝ дела.
Улисани в изборните тактики, демократичните партии не бива да забравят, че България я очаква коалиционно управление. За доброто на всички ни е от тази коалиция да отсъства ГЕРБ. Няма логика да се повторят грешките от предните парламенти. Да се чертаят разделителни линии, преди да се обсъди и роди онова управление, което би решило основните искания на миналогодишните протести и би реализирало надеждите за промяна.
Георги Георгиев, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар