В сряда НАТО изгони осем наблюдатели от Русия от централата си по обвинения в шпионаж. Същевременно Москва и САЩ започнаха да сближават позициите си по иранската ядрена програма.
Къде остана Европа в цялата тази картинка? Всъщност взема ли Брюксел самостоятелни решения, или просто е една марионетка, която хвърчи в нужната посока, в зависимост дали вятърът духа по-силно от запад или от изток?
Икономическите проблеми от последните няколко дни лесно ни разкриват реалността. Цената на газа и електричеството поскъпват драстично навсякъде в Стария континент. Всички „експерти“ ни обясняват, че това е нормално, но с известни условности. Като причина е посочено повишаването на търсенето на енергоресурси в Азия, възстановяващата се икономика на Китай има нужда от повече газ, за да отговори и на екологичните изисквания, които започна да въвежда. Поради това американските кораби с втечнен газ тръгнаха през Тихия, а не Атлантическия океан. Още през 2016 г. Русия подписа договор за доставка на огромни количества от синьото гориво към азиатския гигант. Сега тези ресурси реално потекоха на изток.
Всичко дотук е ясно, но анализът, който ни предоставят повечето медии и специалисти, изглежда меко казано странен. За основен причинител на енергийната криза у нас и в Европа е сочена отново Москва. Причината е, че не доставя гориво към ЕС. Само че и САЩ не доставя газ, защото печалбите другаде са по-големи.
Руският президент излезе със специално обяснение по този въпрос. Той каза, че след като не са били подписани дългосрочни договори за доставка на енергоресурси между европейските държави и „Газпром“, сега правителствата ни ще трябва да плащат по настоящите пазарни цени. Мисля, че всеки либерално настроен икономист ще се съгласи с желязната логика на това изказване. Причината да не бъдат заложени такива договори е натискът, идващ от САЩ за закупуване на втечнен газ. Естествено европейците разчитат на своя политически и идеологически партньор и се стигна до отказване от руските ресурси, за да не бъдат използвани подобни договорености като икономическо оръжие. За пореден път Съединените щати показват, че в тази игра следват само своите интереси, но и умело направляват общественото мнение в Европа.
Само припомням, че преди по-малко от две седмици Вашингтон провали френски договор за доставка на 12 подводници на Австралия на стойност повече от 50 млрд. евро. Тези пари щяха да влязат във Франция, но и в цялата европейска икономика, като създават работни места.
По подобен начин изглежда и ситуацията с другата най-влиятелна европейска държава – Германия. В Берлин упорито се борят да запазят проекта „Северен поток“ 2. Въпреки че е построен и вече тръбите започват да се запълват с газ, той все още не е напълно сертифициран, а използването му не може да започне без това. Вашингтон привидно се съгласи със завършването на проекта, но съдбата му не е напълно ясна още. В Германия вървят преговорите за съставяне на коалиционно правителство. Най-желаният партньор както за спечелилите социалдемократи, така и за консерваторите на Меркел, които са втори, е Партията на зелените. При тези разговори в Берлин винаги се обсъждат конкретни политики и се подписва ясен договор между участващите политически сили. Логично, зелените са срещу такива големи енергийни проекти, още повече че са и едни от най-убедените противници на режима на Путин заради отношението му към либералната опозиция. Поради тази причина използването на тръбопровода остава неясно.
От друга страна „Газпром“ ясно обвърза нивата на доставки към Европа с използването на Северен поток 2. Ако той работи, цените ще паднат, иначе остават такива, каквито са, и ще растат.
Така съдбата на страдащите европейци е в ръцете на самите европейци. ЕС трябва най-накрая да се опита да следва интересите на своите държави членки. За момента в настъпващата криза единствено Унгария изглежда, че се справя, точно защото е успяла да сключи критикуваните дългосрочни договори.
В Брюксел обаче продължават да се веят като знаменце по вятъра, който се мени доста често. За съжаление Европейският съюз категорично не изпълнява основната си функция – да защитава интересите на своите граждани, на тези обикновени европейци, които с парите си издържат хората от Европейския парламент, от Европейската комисия и цялата останала бюрокрация, която получава десетки хиляди евро заплати месечно и не се трогва от двойното увеличаване на цената на газа или тока.
В същото време Европа е един от най-богатите икономически играчи с БВП от над 15.193 трилиона долара през 2020 година. САЩ е малко по-нагоре в класацията с 20.937 трилиона долара, а Русия е с едва 1.483 трилиона долара. В демографско отношение отново сме много напред с население от 448 милиона души срещу 331 млн. в САЩ и почти 146 млн. в Русия.
Така че ресурси определено има, но за съжаление отново проблемът е в управлението, в политици, които смятат, че са нещо повече от своите съграждани, в членове на ЕК, които твърдят, че не отговарят пред средния европеец, защото той не ги е избирал пряко. В хора, които си правят офшорни компании и сметки и източват парите на собствените си избиратели. Хора, които вземат подкупи от компании в САЩ и Русия и превръщат своите държави в заложници.
Европейският проект не е лош като замисъл. Той стои на идейната основа на демокрацията, социалната държава и добруването на хората, но за съжаление е откраднат от собствените ни елити, които налагат безумни ограничения просто защото могат и искат. Европа ще стане независима и ще престане да се подмята между Вашингтон и Москва едва когато обикновените хора навсякъде поискат отговорност от самопровъзгласилите се елити.
Ако продължаваме така, това може и да се случи скоро. Дори тази зима, когато милиони няма да могат да си платят светлината и топлината вкъщи, а политиците могат да решат този проблем, стига просто да поискат и да им пука.
Доц. Александър Сивилов, БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар