Има толкова пословици и поговорки, без които бихме живели по-щастливо.
Трудно се радваме искрено на каквото и да било и живеем с усещането за обреченост. Трябва да си признаем, че и безброй пъти сме били прецаквани, а и сами сме се прецаквали. Та е спорно кое е първо - фатализмът, който слага пръчка в просперитета на нацията ни, или поредицата от злополучия, направила ни мнителни и черногледи. Пословицата "Много хубаво не е на хубаво" неизменно ни следва, щом правим наблюдения на случващото се наоколо.
И аз, и доста от приятелите ми през последните дни мислим за едно: Някакви хора седнали да преговарят за правителство. Правят го пред камери, прозрачно и... още никой с никого не се е скарал и не го е обвинил в нещо си. Ще се разпадне тая работа, казваме си. Разделили обсъжданията на теми, събрали експерти и обещават да не говорят за постове, ами за приоритети. И за разрешаване на проблеми, известни на всички ни, чиито решения отдавна са все в света на мечтите.
Без да се опитвам да оправдавам черногледството ни и да хуля добрите намерения, с приятелите ми се мъчим да си отговорим на въпросите "Доколко нови са предложенията, с които ще бъдат решени вечните ни проблеми?" и "И как така четирите партии ще успеят да решат всички вечни проблеми в толкова съкратени срокове?"
Щом стане дума за електронно управление, веднага се сещаме за похарчените стотици милиони и нищожните резултат.
През 2011 г. бившият премиер Бойко Борисов обеща, че до шест месеца ще изгради работещо електронно правителство, но още сме затънали в бюрокрация. Сега "Продължаваме промяната", БСП, ИТН и "Демократична България" се обединиха около въвеждането на персонална електронна идентификация в личната карта и в смартфона, а срокът за въвеждането ѝ отново е... шест месеца. ИТН, например, иска да бъде създадено и Министерство на дигитализацията. Една порочна мисъл обаче веднага засяда в съзнанието: дали новото ведомство няма да ни обзаведе с още бюрокрация, вместо да пребори досегашната чиновническа ламя?
По тема "Земеделие" четирите партии се обединиха около засилване на контрола при производството на храни, стимулирането на местните производители, поземлена реформа и въвеждане на Гаранционен фонд в земеделието. Не са малко и идеите за защита на българските автентични храни, които обаче... веднага ме връщат в близкото минало: бившият земеделски министър Десислава Танева от ГЕРБ обеща да уреди в обектите на големите вериги да се продават само основни групи храни, произведени в България.
Търговците обаче веднага скочиха срещу тази мярка, защото тя щяла да убие конкуренцията. А Танева беше обвинена в такъв сериозен лобизъм, че ѝ се наложи да обяснява чак на Европейската комисия, че няма изрично протектиране на български храни и че никой никого не е искал да дискриминира.
През годините БСП също са предлагали въвеждането на подобни квоти, но чак до такива истерии не се е стигало. Та сега партиите ще трябва да се постараят да осъществят добрите си намерения по начин, който в Брюксел няма да заподозрат като недобронамерен или като скрита форма на държавна помощ.
В дискусиите по темата "Здравеопазване" заслужава да бъде откроена идеята за постепенно отпадане на клиничните пътеки.
Стана дума и за електронно здравеопазване. Но, само като се сетим какви проблеми имахме с електронните направления и рецепти, със системата за зелените сертификати...
Засега имаме електронно пациентско досие в портала на НЗОК, достъпно с ПИК, издаден от НАП. Информацията в него далеч не е пълна, но все пак можем да видим дали не са ни сложили някоя странна диагноза при хоспитализация заради клиничната пътека. От тази година имаме и електронно медицинско досие, разработено от "Информационно обслужване". Малцина от нас обаче знаят какво му е по-различното на това досие, защото то е достъпно само с електронен подпис.
Партиите ще се борят и за осигуряване на медицински кадри. Тук се усмихваме мълчаливо, спомняйки се протестите на медицинските сестри и дефицита на млади специалисти. От 30 и кусур години непрекъснато слушаме и още нещо - как проекта за Национална детска болница ту започва, ту завършва. Децата на България обаче все още си нямат "лично тяхна" болница, така че освен единодушие, за решаването на този проблем са нужни много по-сериозни гаранции.
Добри намерения се изказаха и в други сектори. Например, да бъде ускорено проектирането и строителството на магистрала "Хемус". И тук се усмихваме, пожелавайки успех на бъдещата коалиция. Построяването на аутобана отдавна стана символ не само на абсурда, в който живеем, но и на управленско дебелоочие: по-бързо ще бъде асфалтиран Млечния път, отколкото западното и източното трасе на магистрала "Хемус" да се срещнат по средата, край Велико Търново.
В сектор "Енергетика" спорове имаше за АЕЦ "Белене". БСП усилено настоява в бъдещото коалиционно споразумение да се запише изрично, че централата ще се строи. Въпросът за АЕЦ "Белене" ще бъде решен по време на предстоящата среща на лидерите на партиите. В хода на разговорите бяха обсъдени над 30 точки, но по доста голяма част от тях не бе постигнато съгласие. Тоест - както и досега, борбата за надмощие в този сектор продължава да ни държи на тръни. Партиите се оказаха единодушни, че продължаваме да развиваме ядрена енергетика, но се разминаха по въпроса как да стане това. А в суматохата всички подминаха и нещо много очевидно: строим "Белене" от 35-40 години, досега сме похарчили над 20 млрд. лв. и... нула киловата произведена енергия. Осъдени и излежали присъдите си за разхищения, кражби и злоупотреби също няма.
Независим съд, гарантиран чрез реформа във Висшия съдебен съвет, независима прокуратура, подлежаща на контрол, въвеждане на индивидуална конституционна жалба, борба с корупцията, насърчаване на инвестициите, решаване на проблема с инфлацията, икономика на високата добавена стойност... И това сме го чували, ще почакаме да го видим изпълнено. Смело беше намерението и да се превърнем във финансов хъб в региона. На фона на проблемите, в които сме се оплели, това звучи като онази мечта за Швейцария на Балканите.
Всичко върви прекрасно, но сме свикнали пред аудитория преговорите да са едни, а зад камера нещата да стоят другояче. Освен това щом видим в обсъжданията да участват и до болка познати лица, се чудим дали някои партии няма по-скоро да спъват "промяната". А когато в темата за образованието беше вмъкнат и страхът от "джендър идеологията", бързо слязохме на земята. Плюхме си в пазвата и се успокоихме, че като нищо всичко може да си остане по старому. Трудно понасяме нещо да е прекалено хубаво. И, когато лошите прогнози се сбъдват, някак естествено се опиваме от правотата си. Все пак обаче ентусиазмът на преговарящите заслужава похвала...
Бетина Мутишева, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар