Недялко Йорданов: Отново се делим, както в началото на прехода

"Трябва да намерим едно съгласие, сместа, която да обедини, не да разедини. Хората на изкуството би трябвало да призовем към единение." 

 

"Животът е сълза и смях и театър, начало и поклон накрая."

Това казва в предаването “Нашият ден“ на БНР поетът Недялко Йорданов.

"Трябва да гледаме по-широко и по-философски на живота и да знаем, че основното е това, ако може тези 2 млн., които ги няма сега, да се върнат.

Изводите, които направих от последната година и половина, не са много оптимистични. Струва ми се, че се получи едно голямо разделение на хората, на българите, на народа, което е много опасно и неприятно.

Такова нещо имаше в началото на прехода, когато се деляхме на сини и червени. Сега отново се делим на почтени и непочтени, на мутри и не – това не е хубаво.

Не бих казал, че за мен политиката остана встрани, няма как да остане, защото аз живея с всички проблеми на България. И съм доста разтревожен. Трябва да намерим едно съгласие, сместа, която да обедини, не да разедини. Хората на изкуството би трябвало да призовем към единение."

Край ли е краят

"Животът е един сериал и аз съм вече в 81-ва серия. От малък свикнах с това, че животът има край. Още на седем години изгубих баща си. Детството ми мина с майка ми на гробището.

Често ме упрекват, че пиша на темата смърт, а всъщност такава тема няма, има тема живот, а смъртта е уж някакъв край на живота, но не се знае дали е край. Аз мисля, че животът е – влизаш от едната врата, излизаш от другата, влизаш може би в друга стая. Оптимист съм, не съм песимист."

Благодаря

"Благодаря първо на човека, с който сме заедно от толкова години. Какво ли не преживяхме заедно, но все още сме заедно. Все още вървим, излизаме, държим се за ръка, за да не си личи, че малко трудно ходим.

Благодаря на моите момчета, макар и толкова различни, те са моя кръв, те си следват убежденията. Понякога еднакви, по-често различни. И се радвам на моите три внучета, не е малко това."

Онлайн

"Влизам само в определени часове. Все пак имам да си пиша още мои работи. Почти съм на края на “Житие и страдание грешного Недялко“ – разказвам живота си. Имам още десетина страници, за да включва, ставащото се днес, защото съм спрял в началото на тази година. Исках да видя какво ще стане и тогава да го отразя. Когато завършат всичките тези работи и цялата тази драма, и дано да завърши добре, и аз ще си завърша книгата, защото не искам да завършва песимистично.“