Зима

Зима
Пролет

24 декември 2021 г.

Урокът на 2021 г.: Никое управление не бива да се изживява като вечно

"Гражданското общество, противно на разпространеното убеждение, не е аналогично на гражданска активност по време на протести." 

 

"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели да оценят 2021 г. и да направят прогнози за 2022 г. 

Днес четете отговорите на политолога Антоний Тодоров за отиващата си 2021 г.
 

- Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?

- Сбъдна се очакването ми за края на политическата хегемония на ГЕРБ. Постепенно установена и продължила вече 11 години с фактически пълен контрол над публичните инстанции, тази хегемония беше разклатена и до голяма степен демонтирана. Оттук насетне има множество отворени варианти за бъдещето, защото преди просто нямаше никакви варианти освен "още от същото".

Вероятно съм се излъгал в очакванията, че това може да стане бързо, макар и не толкова лесно.

- Как бихте обобщили тази трудна година?

- Година на експерименти с три последователни парламентарни избори и президентски избори, съвпадащи с тях. Тези експерименти ни донесоха нов и неочакван опит, но като цяло обществото и институциите се справиха.

Но има и лоша новина - участието на изборите се срина до безпрецедентен минимум. Не съм сигурен, че "гражданите са се уморили" от толкова много избори. По-скоро се умориха да бъдат питани толкова често по въпроси, които се очаква политическата класа да съумява да реши.

- Кои бяха важните уроци на 2021-а?

- Най-важният урок, мисля, е че никое управление не бива да се изживява като вечно, че всяко управление, особено в демокрациите, зависи в крайна сметка от оценката на гражданите. Но и друг урок: когато има синергия между гражданската мобилизация и ангажирането на някоя политическа институция с действителните очаквания на гражданите, резултатите са налице.

Най-сетне важен урок е, че политиката на "извиване на ръце" не води до добри резултати, особено за онзи, който я практикува. Политиката изисква общуване, но също и ясни разграничения по принципни въпроси, а не с многобройни червени линии.

- Какво ви изненада и какво не? Кои са най-важните ефекти за политическата среда от събитията през 2021 г.?

- Изненада ме неумението на нови партии като "Има такъв народ", но също и "Изправи се!" да постигат консенсус, съгласие с останалите, при положение че беше ясно кой е основният им противник. Изненада ме електоралният срив на БСП, което поставя под въпрос политическото бъдеще на партията. Изненада ме устойчивостта на подкрепата за ГЕРБ, защото мислех, че тя е силно зависима от позицията на тази партия като управляваща.

Но в крайна сметка изглежда сме пред сериозна и дълбока трансформация на партийната система, както с размествания между "основните" играчи, така и с появата на нови, но и по нов начин организирани. Вероятно има търсене на политически форми, които да съчетаят традиционната партийна организация с характеристиките на гражданското движение.

- Имаше ли според вас и политическа криза през тази година?

- Очевидно, след толкова чести парламентарни избори и дълго управление на служебни правителства. Но тази криза е на път да бъде преодоляна.

- Какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат?

- Спечели и с основание втори мандат, защото успя да олицетвори гражданските очаквания и недоволства от управлението на ГЕРБ. Спечели обществено доверие, при това от политически разнородни сред в обществото. В някакъв смисъл, обаче, загуби от онова, което се очаква като "политическа неутралност". Но е очевидно, че не можеш да си политически неутрален пред толкова съществени безобразия.

- Коя е думата на 2021-а според вас?

- Изчегъртване.

- Как оценявате състоянието на гражданското общество?

- Гражданското общество, противно на разпространеното убеждение, не е аналогично на гражданска активност по време на протести. Протестите, започнали през лятото на 2020 г., бяха спонтанни. Но гражданското общество е организираната частна сфера на публичност, то изисква по-трайна организация и по-трайно усилие за натиск върху политическите институции. Имаме много добри предпоставки за самоорганизирането на едно силно гражданско общество, но все още има много, което да се прави в тази насока.

Антоний Тодоров, професор, доктор на политическите науки, преподавател в Нов български университет
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар