Зима

Зима
Пролет

6 декември 2021 г.

Възнаграденото търпение на „Възраждане”

Заявките, които дава, да бъде антисистемен играч, опозиция на всички останали в парламента и ще води своя собствена политика в националистическата ниша 

 

След третите за тази година парламентарни избори националистическа формация отново успя да влезе в българския парламент макар и само с 13 представители. 

Най-лесното обяснение за възхода на „Възраждане” е, че това е станало на гребена на вълната на антиваксърството и протестите срещу „зеления сертификат”. Вярно е, но донякъде. Тези явления само подсилиха нейното издигане.

Някои виждат в лицето на лидера й Костадин Костадинов новия Волен Сидеров. Агресивен, краен във възгледите си, несистемен, скандален. Може би не толкова креслив, но затова пък упорит и последователен. Подигравателно е наричан Костя Копейкин заради настояването му България да излезе от НАТО и ЕС, да отхвърли „колониалната зависимост” от американското посолство и да затопли отношенията си с Русия, които имат „дълбоки исторически корени”.

Въпреки че дълго време беше останал незабележим за широката публика, а и за социолозите, Костадинов отдавна се готви за голямата политика. Не му липсва политически опит, натрупан в различни патриотични формации и в местната власт. Но очевидно е имал свои собствени разбирания каква политика да се прави у нас, които не са съвпадали напълно с тези на колегите му на патриотичния фронт.

Пътят му в политиката тръгва от ВМРО през 2002 година. Става регионален координатор на партията за Североизточна България. А на 30 години вече е зам.-председател. След десетгодишно пребиваване при воеводите, през 2012-та той вече има претенции и към лидерския пост като влиза в остър сблъсък с несменяемия председател Красимир Каракачанов.

След конфликта Костадинов напуска ВМРО и се сближава с друга националистическа сила – НФСБ на Валери Симеонов. При това дотолкова се вписва в профила й, че дори му дават да води предаване в телевизия "СКАТ". Не след дълго обаче и там отношенията се обтягат и охладняват, и Костадин Костадинов с лекота се преориентира към "Атака" на Волен Сидеров и партийната телевизия "Алфа".

В крайна сметка и тази националистическа формация се оказва тясна за него и през 2014-та основава свой собствен политически проект "Възраждане".

Партията е регистрирана през февруари следващата година, а през есента участва и в местните избори, но не самостоятелно, а в коалиция с "Атака" и регионалната "Нова сила". Костадинов се кандидатира за кмет на Варна срещу Иван Портних от ГЕРБ. Очаквано не печели, но става общински съветник в местния парламент.

Всъщност това не е първия му опит в местната власт. Четири години по-рано пак влиза в надпреварата за кметския стол, но от името на ВМРО в коалиция с „Новото време“ и „Гергьовден“. И пак става общински съветник. Такъв е и до днес, само че в края на тази седмица ще смени работното си място – от местния парламент на Варна в националния.

Повратният момент за Костадин Костадинов и "Възраждане" е през 2017 г., когато партията се явява самостоятелно на парламентарните избори. Изненадващо, макар и с малко, прескача бариерата от 1%, което й дава право да получава държавна субсидия. Тогава нейният лидер дава фамозното обещание, че ще върне въпросната субсидия.

С получените на вота 1.11% (37 896 гласа) "Възраждане" се сдобива с нелоша държавна помощ, тъй като по това време все още се полагат по над 12 лв. на получен глас.

Стотици хиляди потичат към партийната каса и Костадинов решава, че не бива да се оставят парите на държавата и е по-добре да се усвоят. Това довежда до конфликт с един от съратниците му – бившия депутат от „Атака“ Минчо Христов, който се отказва от съдружието си с „Възраждане“. Костадинов дава нелепи обяснения, че няма юридическа възможност да се откаже от субсидията, че ще я дава за дарения и т.н. После прави едно дарение, след което забравя и за това обещание.

В един момент се оказва, че лидерът е написал учебник по родинознание, чието издаване започва да се финансира с парите от субсидията. Нова телевизия прави разследване и установява, че за три години след 2017-та Костадинов си купува луксозна къща във Варненско, а съпругата му – апартамент. В същото време семейството придобило и нов лек автомобил за около 40 000 лева.

Прокуратурата се самосезира и започва разследване, но докъде е стигнало то, не е ясно. Държавното обвинение атакува "Възраждане" и заради фалшификации при учредяването на партията. Делото обаче се проваля в съда.

Впрочем формацията все по-охотно усвоява субсидиите и започва да харчи ударно и за политическа пропаганда.

Партията дейно участва и в различни протести срещу властта на ГЕРБ и коалиционните партньори ВМРО и НФСБ, а до един период и "Атака". В тази ситуация бившите съратници на Костадинов се превръщат в негови политически опоненти и врагове, и "Възраждане" започва да трупа рейтинг в националистическата ниша за тяхна сметка.

През всичките тези години Костадин Костадинов се забърква в куп скандали, които също допринасят за популярността му. Един от тях е с Веселин Марешки, също общински съветник във Варна, а впоследствие крепител на управлението на ГЕРБ и патриотите в парламента. Костадинов и Марешки стигат до физическа саморазправа през 2014 г., за която през годините тече съдебна сага.

Междувременно предводителят на "Възраждане" се сближава с БСП и през 2018 и 2019-та двамата с Корнелия Нинова се явяват рамо до рамо на протести срещу управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ. Стига се дотам, че преди две години варненската структура на Столетницата обсъжда Костадинов като евентуален кандидат за кмет на Варна, подкрепен от левицата. Тази перспектива предизвиква брожения сред социалистите и настроения срещу Нинова, така че идеята е изоставена. Но Костадинов пак се явява на вота и дори стига до балотаж с Иван Портних от ГЕРБ.

На 4 април "Възраждане" отново се явява самостоятелно на изборите. Шансовете й за влизане в Народното събрание не са големи, но пък е сигурно, че отново ще успее да вземе държавна субсидия. И действително удвоява резултата си от преди четири години - за нея гласуват 78 414 граждани, което се равнява на 2.45 процента. При сегашните 8 лв. на глас, субсидията скача на над 627 000 лв. годишно.

На предсрочния вот на 11 юли партията още повече подобрява резултата си – получава 82 147 гласа и вече 3.01 процента. Социолозите, искат или не, започват да я забелязват. Още повече, че не малък брой гласове идват от чужбина, от Западна Европа и САЩ.

Късметът кацва на рамото на Костадин Костадинов преди третите по ред за годината парламентарни избори на 14 ноември. Надигналата се четвърта вълна на ковид епидемията и решението на служебното правителство да въведе "зелен сертификат" предоставят златен шанс на "Възраждане". Националистическата партия яхва общественото недоволство и организира протести срещу ваксините и сертификата в София и други градове в страната. След озоваването й в парламента, тези протести затихнаха.

На ноемврийските избори "Възраждане" влезе в образа на някакво по-съвременно издание на старите патриотични партии ВМРО, НФСБ и "Атака" и успя да изсмуче разочарования им електорат. Така, след третия опит за тази година, партията седна на банките в Народното събрание. 

Заявките, които дава засега нейният лидер, са, че ще бъде антисистемен играч, опозиция на всички останали в парламента и ще води своя собствена политика в националистическата ниша.

Костадин Костадинов


Елизабет Дафинова, Banker.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар