Със сигурност българският План за възстановяване не е съвършен. Също толкова сигурно е, че той би могъл да бъде поправен и да изглежда по-добре.
Само че ожесточението, с което ЕК громи този план, ме кара да мисля, че нашите европартньори се вдъхновяват в критическия си устрем далеч не само от конкретни несъвършенства на документа. Всъщност Планът за възстановяване, както и изобщо всякакво еврофинансиране са много удобни инструменти, за да бъдат накарани някои непослушни държави да се приберат в кошарата. Казано съвсем политически некоректно, Брюксел използва паричните лостове, за да налага с тях по главите онези страни, които не изпълняват нарежданията.
Точно по този начин действат евроначалниците по отношение на Полша и Унгария. Правителствата на тези държави, известни с независимото си поведение спрямо Брюксел, постоянно са заплашвани, че няма да видят и евро, ако продължават с независимата си политика.
А България изглежда още по-лесна за изнудване. Нашият политически елит много често е показвал, че е склонен лесно да се предава на външния натиск. Всъщност твърдата позиция на почти всички български партии по отношение на започването на преговори на Северна Македония с Евросъюза е изключение от това тъжно правило. До този момент политическият ни елит не отстъпва на външния натиск и съвсем правилно настоява, че ще пуснем Скопие да преговаря с ЕС в момента, в който съседите се откажат от антибългарската си политика и престанат да фалшифицират историята.
И наистина не е лесно да устоиш на този натиск. Той е многопосочен. България е натискана да промени справедливата си позиции от Брюксел, от различни европейски столици, от Вашингтон. А настоящият План за възстановяване е изключително удобен повод да бъдем изнудвани. Логиката на това изнудване е обидно проста: съгласявате се да правите каквото ви кажем за Македония и веднага ви пускаме парите, а пък ако продължавате на упорствате, нито едно евро няма да получите.
Съгласен съм, че подобна логика няма нищо общо с възвишените евроатлантически ценности, които, постоянно ни обясняват, били пътеводната светлина, която сочела пътя на развитите държави. Само дето реалността няма нищо общо с прокламираните идеали. В реалността те карат да си затвориш четирите реактора в Козлодуй, ако искаш Брюксел да те приема в обятията си. А най-голямото лицемерие в този случай е, че еврошефовете прекрасно знаеха, че реакторите са напълно безопасни. И въпреки това ни накараха да ги затворим. Направиха го, водени не от грижата за безопасността, а за да изпълнят лобистките си ангажименти пред могъщите енергийни производители, на които Козлодуй пречеше.
Сега пък ни натискат да затворим колкото се може по-скоро въглищните си централи. И пак ни навират в носа някаква благородна идея за чиста околна среда. А това, че прехвалената „зелена сделка“ ще лиши от препитание хиляди хора, това, че най-печеливши от нея ще се окажат не обикновените граждани, а правилните бизнесмени, по никакъв начин не вълнува брюкселските чиновници. За тях е важно да си изпълнят „аджендата“ и изобщо не се интересуват от цената.
Другото, за което много обичат да настояват европейските чантаджии, е „върховенството на закона“. Любим термин им е този, защото не означава нищо. Толкова нищо не означава, че винаги можеш да кажеш на някоя държава как при нея няма „върховенство на закона“ и заради това да й спреш финансирането. Разбира се, това се казва на непослушните държави. Оказва се, че ако слушаш, при теб винаги има „върховенство на закона“ и финансирането си тече гладко.
Същото се отнася и до един друг термин – „демокрация“. Американският президент тези дни си организира конференция на сателитите, наречени за благозвучие „демокрации“. Тоест, възнаграждаваш послушните държави с термина „демократични“, а непослушните заклеймяваш като „авторитарни“. Например Унгария, която е член и на ЕС и на НАТО, не беше поканена на този височайши форум. Демек, Вашингтон не я признава за „демокрация“. Тук само ще напомня, че през 2019 г. именно кандидатът на опозицията спечели кметското място в столицата Будапеща. Ако Унгария действително беше царство на деспотизма и потискането на свободата, както често я описват световните либерални медии, подобно нещо никога нямаше да се случи. Само че големите началници не се съобразяват с подобни факти. За тях Виктор Орбан е кръволок, а Унгария е бастион на тиранията.
Така е, ако не подскачаш щастливо под фалшивите трели на брюкселската свирка, си деспот и в държавата ти няма никакво „върховенство на закона“. Ако, напротив, чинно изпълняваш указанията, си демократ и с „върховенството на закона“ всичко е точно. Свиквайте с този новоговор, защото ще го чувате все по-често.
Петър Волгин, БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар