Ако се върнем двадесетина години назад, ще си спомним как правителството на НДСВ, оглавявано от Симеон Сакскобургготски дойде на власт, съпроводено от огромните очаквания на българските граждани.
Кой знае защо, след завръщането на царя, всички решиха, че нещата в държавата ще се оправят като с магическа пръчка и от чешмите ще потекат мед и масло. Обещанието за 800-те дни допълнително подсили тези надежди. И след като това не се случи, хората много бързо се разочароваха. Резултатът от това разочарование се видя на местните избори през 2003-та.
Новото правителство, начело с Кирил Петков, също идва на власт, натоварено с големи надежди и очаквания. Те се подсилват допълнително от непрестанните бодри обещания на премиера и министрите му как за три или шест месеца ще бъде направено първо, второ, трето, четвърто... И тъй като Петков даде заявка, че кабинетът има амбицията да изкара цял 4-годишен мандат, човек неволно започва да се пита: ами, след като ще свършите всичко и ще оправите държавата за шест месеца, какво ще правите останалите три и половина години?
Това в рамките на шегата. А сега сериозно. Факт е, че министър-председателят и неговите съратници от „Продължаваме промяната“ се изхвърлят малко повече в обещанията и особено в сроковете за осъществяването им. С което създават нереалистични очаквания в българските граждани.
Това би могло да доведе до силно разочарование и до провал на първото след Бойко Борисов нормално правителство на страната. С други думи, кабинетът „Петков“ може да стане жертва на собствените си високи цели. Което никак не е добре.
Още в първата си парламентарна реч като политически лидер Кирил Петков обеща “нулева толерантност към корупцията и кражбите” и да помогне на онези 42%, които живеят под линията на бедност. Обеща да върне младите хора от чужбина обратно в България. Новото правителство ще завърши тунела под Шипка и тунела под Петрохан, ще построи трети мост над Дунав при Силистра, ще дострои магистрала „Хемус“. Ще се преизчислят пенсиите, ще се преструктурират лечебни заведения, ще имаме електронно управление, ще се удържат цените на тока, водата и парното. Отделно е справянето с пандемията от коронавируса и амбициозната задача за ускоряване на ваксинацията на населението. И още, и още..., къде по-конкретно, къде по-общо.
Политологът Първан Симеонов също предупреждава, че една от главните опасности пред новата коалиция е да не създаде свръхочаквания, защото не е сигурен, че ще ги изпълни. Проблем е и възможността от феодализация на ресорите. Всеки си поема ресора, което е добре, но крие и риск – управление на няколко писти, а не единно управление.
Новите управляващи би трябвало вече да си дават сметка, че нещата, колкото и да им се иска, няма да стават толкова бързо, защото съпротивата срещу промените ще е голяма и яростна.
Борисов може да не е премиер, но неговите креатури и „калинки“ са навсякъде. И те ще оказват отпор, ще саботират, ще пречат. Министерствата и агенциите са пълни с кадрите на ГЕРБ, окопавали се там 12 години. Местната власт почти изцяло е в ръцете на свързаните с ГЕРБ феодали – кметове и местни бизнесмени. Така че битката никак няма да е лесна и ще отнеме доста време. За да я спечелиш, само гол ентусиазъм и младежка енергия няма да са достатъчни.
Урокът, който получиха "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" в парламента, е достатъчно показателен. Те позволиха на опитната и недоброжелателна опозиция в лицето на ГЕРБ да ги изпързаля, пробутвайки им недомислен мораториум върху цените на тока, водата и парното за бита. По-опитните политици от БСП и "Демократична България" кой знае защо си замълчаха резервирано. Предупреждение дойде само от депутата от ДПС Рамадан Аталай, но никой не го чу. Наложи се скоростно да се намеси Министерският съвет, а въпросният мораториум да се прегласува и коригира.
Впрочем младите хора от "Продължаваме промяната" не би трябвало да са толкова наивни и неподготвени. За разлика от колегите им от ИТН, които и в предишните два парламента показаха, че не са на висотата на очакванията и задачите, които им поставиха избирателите. От тази гладна точка може да се каже, че прохождането на новите депутати в парламентаризма започна с фалстарт. Засега обществото все още е склонно да си затваря очите и да прощава, но дали ще е за дълго?
Новите управляващи май трябва леко да успокоят топката и по отношение на главния прокурор и съдебната реформа. Колкото и да се иска и на тях, и на повечето българи Гешев бързо да бъде отстранен, това няма да стане толкова скоростно, защото е добре защитен от конституцията и законите. Това може да стане стъпка по стъпка, още повече, че поне засега четирите партии от коалицията не могат да съберат конституционно мнозинство.
Видя се също, че Иван Гешев ще се съпротивлява с всички средства. Той е последният и основен чадър над бившия премиер да не се разкрият злоупотребите по време на неговото дълго управление. Гешев ще спъва новите управляващи на всяка крачка и същевременно ще опищява орталъка и Европа, че върху подопечната му прокуратура се оказва "безпрецедентен натиск" и недемократичен тормоз. Нелепо е човек, който, още преди да бъде избран на високия си пост, се изказа срещу разделението на властите, сега да се крие зад същото това разделение.
Очевидно е, че новото правителство няма да има 100 дни толеранс. От него ще се очакват резултати веднага. Още повече, че мерките във всяка една област са много закъснели. Което не означава, че е необходимо новите министри да се хвърлят като пожарникари да гасят пожари или да запушват пробойни всеки в своя си ресор. За коалицията ще е изключително трудно да излъчва интегритет, но е длъжна да се опита да го направи колкото се може по-бързо. Тъй като кризите, които предстои да управлява този кабинет, не са една или две, и от справянето с тях ще зависи дали ще изкара пълния си мандат.
И все пак сегашните управляващи имат шанс. Дори да не постигнат целите, които са си поставили, а успеят да направят видими крачки по пътя на постигането им, това ще е достатъчно да не загубят доверието на избирателите.
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар