Понеже всички сме Чърчил на политическото публично говорене...

Да се присмиваш на човек и да му дюдюкаш с ухилена физиономия, защото се е притеснил,  докато говори от трибуната, е най-малкото проява на лошо възпитание 

 

Има ли човек, който не се е притеснявал, когато трябва да говори пред публика? Не мисля. 

А когато трябва да говори от парламентарната трибуна? И му е за първи път? 

Случвало ли ви се е да блокирате от притеснение? На мен, да. Особено в началото. 

Да се присмиваш на човек и да му дюдюкаш с ухилена физиономия, защото се е притеснил,  докато говори от трибуната, е най-малкото проява на лошо възпитание.  Демонстрацията на липса на всякаква емпатия в тази ситуация говори много.  

Защото страха от публично говорене може да се пребори, но със щетите от гладкото изговаряне на неистини не знам дали ще може да се преборим.  

ПП: Не познавам депутата, който от притеснение не можа да се изкаже от трибуната. Но видеото с неговата изява и последвалата вълна от подигравки, са повод да напиша това. 

Понеже всички сме Чърчил на политическото публично говорене.  

Тепърва ще видим какво ще направят новите управляващи. И това е съвсем друга тема.

  Анна Цолова