На 22 януари 1918 г., Централната Рада на Украйна обявява излизането си от състава на Русия и така се опитва да постави начало на своята държавна независимост.
Тогава страната е призната само от воюващата срещу руското правителство Германия.
Всички тези събития се състоят след като през февруари 1917 г. революция сваля монархията в Русия, а през октомври 1917 г. болшевиките успяват да вземат властта в Петербург. Възможността за обявяването на независимост е свързана с политиката на съветското правителство, което в първия си Декрет декларира, че ще зачита правото на самоопределение на всеки народ. През декември първи се възползват финландците, които са признати от Съвета на народните комисари. В Украйна нещата ставата по-трудно. Радата се сблъсква с болшевиките, които са се установили в Харков.
В тази сложна ситуация правителството на украинските националисти решава да търси външни съюзници и изпраща свои представители на преговорите между болшевиките и централните сили, които се водят в град Брест-Литовск. Там украинците получават благосклонното отношение на германските представители и подписват договор за сепаративен мир с командването на Райха.
На 3 март 1918 г., под натиска на германската армия, съветските представители подписват Брест-Литовския мирен договор, с който официално признават независимостта на Украинската република. Ленин, чиито паметници днес са разрушени от новите власти в Киев е единият от идеолозите и създателите на независима Украйна. Същевременно не може да кажем, че Незалежната започва да съществува в този момент. Изведнъж германските войски, нахлуват на територията на страната, която те току що са признали. Райхът има нужда от хранителните ресурси и въглищата на Украйна. Германците разгонват Радата и дават подкрепата си за един от старите аристократи националисти – Павел Скоропадский, който е обявен за хетман. Така Берлин започва да източва ресурсите на страната. Възвръщането на старите порядки от преди революцията и пълната безнаказаност на германските реквизиции вдигат украинците на бунт. От една страна това са крайните националисти, обединени около бившият военен министър Симон Петлюра, а комунистите се съюзяват с анархистите на Нестор Махно, в опит да стабилизират своята власт в района на Донбас. На този фон в страната се разраства и руското белогвардейско движение.
Краят на Първата световна война през ноември 1918 г. извежда германците от Украйна, но гражданската война продължава да бушува там. Във финалния ѝ етап се намесват и други съседи.
През 1918 г. избухва войната между Полша и украинците в Галиция, година по-късно тя ще прерасне в Полско-съветската война. Агресорът в този конфликт е Полша, която на 7 май успява да превземе Киев. От украинска страна този път воюват комунистите. Те успяват да отблъснат противника и през 1921 г. в Рига е подписан първият мирен договор, който дава легитимност на създадената по идея на Ленин Украинска съветска социалистическа република. Тя ще стане една от държавите, основателки СССР в края на 1922 г. От 1919 до 1923 г., начело на украинското комунистическо правителство стои Кръстьо Раковски, който е българин и един от изявените болшевишки политици. Самостоятелността на страната в рамките на новата държава е голяма. Политиката на коренизация, провеждана от болшевиките стимулира ученето на украински език и развитието на културата, която преди никога не е съществувала като самостоятелна. Украинските политици заемат изключително важни позиции в новата държава.
През 1953 г., Никита Хрушчов достига до поста генерален секретар на Комунистическата партия на съветския съюз. Малко по-късно той предава Крим на Украйна. Акт, който в състава на СССР няма голямо политическо значение, но спомага по-лесното икономическо интегриране на полуострова.
Разказвам всичко това, защото днес Украйна, за съжаление, отново е в гражданска война. Подобно на този, който избухва през 1917 г., конфликтът е тежък, дълъг и поставя зеещи разделителни линии в украинското общество. Днес отново в Украйна виждаме преплетени интересите на Германия, Полша, Русия и на англосаксонските държави, които през 1918 г. провеждат военна интервенция срещу болшевиките. Днес, украинците явно не помнят своята история. Не помнят ролята на Германия през 1918 г., не помнят как Полша се опитва да разчлени държавата им, а ситуацията не се е променила драстично. Сега украински черноработници са наемани за жълти стотинки във Варшава и другите големи полски градове. Германците гледат на Украйна като на транзитна територия за газ и на голяма икономическа възможност за обогатяване. Страна с огромни ресурси и слаба политика.
САЩ от своя страна използва украинците като пушечно месо в своя голям геополитически план за сдържане на Русия.
От Москва виждат събитията в Украйна не само като историческо предателство, но и като реална заплаха за сигурността им. Страната бавно се превръща в барутен погреб, пълен с модерно американско, турско, полско и германско оръжие, което е насочено към руската столица.
Естествено и руснаците не са безгрешни. След разпада на СССР, руските политици не направиха нищо, за да затвърдят добрите си отношения със своя съсед. За тях благодарността, която трябваше да изпитват украинците към „по-големия им брат“ бе даденост. Поради това и пропуснаха процесите на зараждане на новия украински национализъм и нацизъм, който превзе протеста на майдана. А тези обществени размествания бяха създадени от западните приятели на Киев.
Тъжното е, че обикновените украинци, които преживяват войната в Донбас и цялото останало население, което живее в ужасна бедност и социално неравенство, се оказаха излъгани за пореден път от своите продажни политици. Елит, който само търси своя покровител, без да се интересува от народа си. Страната е на ключово геополитическо място и заради това попадна в този ужасен пинг-понг на великите сили. Ако украинците не са го направили, ние трябва да си изведем поуки от тяхната история, защото България също е на ключова геополитическа позиция, а Балканите не случайно са известни като „барутния погреб на Европа“.
Доц. Александър Сивилов, БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар