Зима

Зима
Пролет

15 януари 2022 г.

Молиер: Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини

Тази година светът чества 400 години от рождението на големия французин

 

 

"Писането е като проституцията. В началото го правиш от любов, след това за няколко приятели, а накрая - за пари", шеговито ни предизвиква Жан-Батѝст Поклѐн с артистично име Молиер.

Той е велик френски драматург, режисьор и актьор, майстор на сатиричната комедия. Смятан е за душата на "комедѝ франсез", която съчетава елементи на италианската "комедия дел арте" с изящността и чувствителността на френския хумор.

Сатирата на Молиер често е обект на критиката на моралистите и най-вече на Римокатолическата църква заради неговите атаки срещу религиозните лицемери и двуличници. Някои от творбите му дори са били забранени от църквата.

Неговите пиеси са преведени на всички основни езици и се изпълняват в Comédie-Française по-често от тези на всеки друг драматург днес.

Френският език често е наричан "езика на Молиер".

Тази година светът чества 400 години от рождението на големия французин.

Жан-Батист Поклен е роден в Париж на 13 януари или 14 януари 1622 г. като първороден син в семейството на Мари Кресе и Жан Поклен.

Баща му произхожда от род на търговци-тапицери, заможни потомствени буржоа, чието влияние стига дотам, че бащата на Молиер купува титлата "придворен тапицер" и я завещава на сина си. Титлата изисква само 3 месеца работа и 1200 ливри първоначална цена, като осигурява 300 ливри на година на притежателя си.

Завършва Клермонския колеж (1640) и заминава за Орлеан, за да следва право. Напуска училището след 2 години и работи като юрист. След кратка и неособено успешна адвокатска кариера основава с група млади хора, любители на сцената, и с 630 ливри, свой театър през 1643 година, който нарича "Блестящият театър" (L'Illustre Théâtre). Става директор на трупа, но след двегодишни усилия театърът приключва с дългове (основно от наем) през 1645 г., за които Молиер престоява в затвора 24 часа, откъдето го спасява или баща му, или любовникът на член от трупата (тази подробност остава неизяснена).

По това време той заменя фамилното си име от Поклен на Молиер, най-вероятно за да спести срама на баща си.

Молиер не се отчайва и с няколко от останалите артисти сформират нова трупа и се присъединяват към пътуващ провинциален театър. В продължение на 13 години (1645-1658) пътува из Франция, водейки несигурния живот на странстващ артист. Така той се среща с десетки различни хора, които обезсмъртява в комедиите си. През това време пише за нуждите на трупата първите си оригинални пиеси, повечето от които не са се запазили. Съхранени са само "Ревността на Барбуйе" (La jalousie du Barbouillé) и "Летящият лекар" (Le médécin volant), но не може да се докаже със сигурност, че те са създадени от Молиер.

През 1650 г. той става директор на пътуващия театър. Постепенно той се утвърждава, славата му се разнася из цяла Франция. През 1658 г. трупата се установява в Париж. Артистите на Молиер получават разрешение да изнесат спектакъл в караулната зала на двореца Лувър в присъствието на краля и неговия брат.

Молиер представя комедията си "Влюбеният доктор" и успехът надминава всички очаквания, а трупата получава разрешението да играе на сцената на придворния театър "Пти Бурбон" до 1661 г., след което се мести в Пале Роял.

Молиер остава там до смъртта си.

Така започват най-плодотворните 15 години от живота на Молиер, когато той разгръща напълно гениалния си драматургичен и актьорски талант и оставя трайни следи не само в историята на френския, но и на европейския театър.

Молиер е едновременно автор-драматург, режисьор и актьор. Първоначално е покровителстван от брата на Луи XIV, а от 1665 г. е и кралски комедиограф с благоразположението на Луи XIV. След като последният се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират много добър прием в Париж.

Между 1658 и 1673 г. Молиер създава най-хубавите се комедии. Първата от тях е "Смешните преструвани", следват "Сганарел, или мнимият рогоносец", написана през 1660 г., "Училище за мъже" (1661), "Училище за жени", "Критика на Училище за жени" (1663), "Тартюф" (1664), "Брак по неволя" (1664) и "Дон Жуан" (1665).

По-късно написва и определяната за най-мрачна комедия "Мизантроп", "По неволя доктор" (1666) г., "Жорж Данден" (1668) и "Скъперникът" (1668). Молиер има и жанрови експерименти - комедии балет - "Господин дьо Пурсоняк", написана през 1669 г. и "Великолепните влюбени", написана през 1670 г.

Ако в своите ранни комедии Молиер провежда линията на социална сатира много внимателно и то главно при второстепенни персонажи, то в своите зрели произведения се цели директно във върхушката на феодално-аристократичното общество в лицето на привилегированите класи - дворянството и духовенството, като създава образи на лицемери и развратници в папски раса̀ и с напудрени перуки. По време на парижкия си период Жан-Батист Поклен написва 31 пиеси, които се играят на сцената на Пале Роял.

В личния си живот Молиер е не особено щастлив. Бракът му с Арманд Бежар не върви добре. Някои автори свързват този факт с мотивите за ревност и изневяра в неговите пиеси. Той има връзка с Мадлен Бежар (сестра или майка на Арманда, за това има спор в литературознанието), която умира през 1672 година. Преживява тежко раздялата, а неговата влошила се болест я прави още по-тежка.

Молиер страда от туберкулоза, от която най-вероятно се заразява по време на престоя си в затвора за неизплатени дългове.

Том Кортни и Сесилия Ричардс като Алцест и Селимена по време на финалната продукция на „Мизантроп“ на Молиер по време на сезона на Royal Exchange Theatre Comany през 1981 г. в Roundhouse в Лондон, 30 юни 1981 г. (Снимка: Getty Images)

Неговото последно изпълнение на сцената става легендарно. Вече много болен, на 17 февруари 1673 г., при представянето на последната му комедия "Мнимият болен", в която играе ролята на Арган, му прилошава, започва да кашля кръв и припада на сцената.

След кратка почивка по негово настояване и с огромно усилие на волята, той се връща на сцената, но след спускане на завесата силите му го напускат и той припада отново.

Пренесен е вкъщи, където получава още по-силен от предишния кръвоизлив и след няколко часа умира на 51 години, в разцвета на творческите си сили.

Католическото духовенство, което Молиер така силно ненавижда и така талантливо осмива, отказва да даде разрешение за погребението му. Освен това по френските закони от онова време не е разрешено актьори да бъдат погребвани на свещената земя на гробището.

Арманд - съпругата на Молиер, търси съдействието на краля. Той разрешава погребението да се извърши, но без каквато и да е служба и късно вечерта. Заравят го през нощта зад гробищната стена, където по принцип са погребвани само самоубийците и некръстените деца. След ковчега на великия писател вървят много негови почитатели, сред тях Лафонтен, Боало, колегите му от театъра и много други, които разсмива приживе в театъра.

След Великата френска революция властта изразява почитта си към Молиер, като тленните му останки са пренесени в гробището на манастир, а през 1817 г. тържествено са пренесени в парижкото гробище Пер Лашез в близост до гроба на Лафонтен.

Авторката Марта Белинджър посочва, че: (Молиер) е обвиняван, че няма последователен, органичен стил, че използва неправилна граматика, че смесва метафорите си и използва ненужни думи. Всичко това е вярно донякъде, но са дреболии в сравнение с богатството на характерите, които изобразява, с блясъка на остроумието и с находчивостта на неговия стил.

Молиер се смята за създател на съвременната френска комедия. Много думи или фрази, използвани в пиесите на Молиер, все още се използват в съвременния френски.

Молиер играе малка роля в романа на Александър Дюма "Виконтът от Бражелон", в който се вижда как се вдъхновява от мускетаря Портос за централния си герой в Le Bourgeois Gentilhomme.

Руският писател Михаил Булгаков написва биография-почит към Молиер, озаглавена Животът на г-н дьо Молиер. Написана е през 1932-1933 г. и е публикувана за първи път през 1962 г.

Френският филм от 1978 г., озаглавен просто "Молиер", режисиран от Ариан Мнушкин и с участието на Филип Кобер, представя пълната му биография. Бори се за "Златна палма" в Кан през 1978 г.

Филмът от 2000 г. Le Roi Danse ("Кралят танцува"), в който Молиер е изигран от Чеки Карио, показва сътрудничеството му с Жан-Батист Люли, както и неговата болест и смърт на сцената.

Френският филм от 2007 г. "Молиер" е създаден по-свободно по живота на Молиер, с участието на Ромен Дюрис, Фабрис Лучини и Лудивин Сание.

"От всички безумия най-голямото е да се опитваш да направиш света по-добро място", изповяда големият сърцевед.

Представяме ви избрани цитати от великия Молиер:

"Колкото по-голямо е изпитанието, толкова повече слава носи преодоляването му".

"Завистниците умират, но завистта — никога".

"Умираме само веднъж, а за толкова дълго време".

"Който е спечелил време, той е спечелил всичко".

 "Почти всички умират от лекарствата, а не от болестите си".

"Хората нямат против да са лоши. Но за нищо на света не искат да са за посмешище".

"Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини".

"Задължение на комедията е да поправя човека, като го забавлява".

"Хората могат да превърнат в престъпление и най-невинното занятие".

"Ако говориш така, че да те разбират, винаги говориш добре".

"Човек трябва да яде, за да живее, а не да живее, за да яде".

"Вярно е, че раят забранява някои удоволствия, но обикновено може да се направи компромис".

"От всички шумове, познати на човечеството, операта е най-скъпият".


 Impressio.dir.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар