От "За Бога, братя, не купувайте!" до "Бой по спекулантите!" - между тези полюси се движат потребителските страсти откакто светът е започнал да търгува.
И двете са изпробвани многократно в хилядолетията, а у нас са неизменно актуални и в периода на прехода. Ето, вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова взе на прицел спекулата малко след като вдигна мерника на търговските вериги за липсата на български стоки.
"Правим това, за да бъдат информирани хората за реалните цени на пазара. Знаем, че има обективни обстоятелства за техния ръст, но внимателно следим да няма злоупотреби и изкуствено завишаване", заяви Нинова след среща с ръководството на Държавната комисия по стокови борси и тържища.
Реалната мярка срещу спекулантите е в тон дигиталната ера - информационното табло с плазмен носител, закачен върху прозорец на икономическото министерство. А на него бюлетин с цените на едро, предоставен от държавния борсов регулатор. Ще се водят разговори с областни управители и кметове за окачване на такива табла и в други градове.
Че за много търгаши един здрав бой ще си е съвсем на мястото, спор няма. И понеже не го отнасят вече четвърто десетилетие, силовите подходи се водят демоде. Пък и неизменно се проваляха, а които останаха - се прилагат само на хартия.
Предшественикът на Нинова в кабинета "Станишев", Петър Димитров изпращаше инфо на медиите за предлаганите най-евтини стоки.
Земеделският министър в първия кабинет "Борисов" пък стигна до договорка с големи вериги за временно замразяване на цените на българска продукция от основната потребителска кошница.
Като коалиционни партньори в последния кабинет "Борисов", от ВМРО внесоха законопроект за таван на надценките за стоките от първа необходимост "при наличието на критични социални и икономически обстоятелства".
После ни удари ковид кризата, здравната обстановка наистина стана извънредна, а парламентът реагира... подобаващо: не с въвеждане на максимални цени на стоките от първа необходимост за времето на извънредното положение, а с увеличаване на наказанията за спекула чрез ремонт на НК.
Президентът Радев - също подобаващо - наложи вето на повечето текстове, депутатите не прегласуваха спорните текстове и... всички зарязаха темата. На онова си старо положение, известно като "Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с глоба от 100 до 300 лева".
Истината е обаче, че каквото и да пише в Наказателния кодекс, то не се отнася до онези, които продават краставиците на пазара по 8 лв. килото.
В условията на пазарна икономика наказуема е само спекулата, която засяга законово регламентирани забрани. Такива са някои ключови отрасли с държавно регулиране на цените, като водните и енергийни "артикули", лекарствените продукти, тютюневите изделия, както и държавните такси за конкретен вид услуги.
Всички останали нормативни актове, които са действали през годините и с които е било допускано държавно регулиране на цените на други стоки, отдавна са отменени - или с изрични актове, или просто така - мълчаливо. В тези сектори определящ е балансът между търсенето и предлагането в рамките на конкурентната среда и свободната стопанска инициатива. А контролът върви чрез антимонополните регулации и защитата на потребителите.
Иначе това с информационните табла не е лошо. Добре е и прокуратурата да каже колко дела е водила срещу спекуланти и докъде ги е докарала. Но да изскочи голям заек от този храст не чакайте!
Огнян Стойчев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар