- Правилно ли президентът Румен Радев се поклони пред Паметника на жертвите на комунизма, акад. Марков? Досега държавният глава не бе ходил на там.
- Това е паметник на жертвите на гражданската война – от едната й страна. През 2018 г., когато се навършиха 100 години от началото на гражданската война в България, предложихме на президента (б.р. - група общественици, между които и член.кор. Иван Гранитски, проф. Илия Тодев, Нешка Робева, Петко Н. Колев) на 6 септември – Денят на Съединението, да има и Ден на единението на българите. Първо полагаме венец пред Паметника на Гарнизонното стрелбище, където са разстреляни ген. Заимов и Никола Вапцаров, после полагаме венец пред Паметника на жертвите на комунизма. И президентът пращаше човек от президентството да положи цветя. Това е равновесието, което трябва да се възприеме.
Преди 10 ноември имаше жертви само на белия терор, друго не се признаваше, дори Св. Неделя – този ужасен атентат. След 10 ноември пък се зачитат само жертвите на червения терор. Това исторически не е оправдано. Болката е еднаква, ние не можем да делим човеците на комунисти и антикомунисти. Защото, ето – един Гео Милев. Как няма да се поднесе венец на Гео Милев, който е убит през 1925 г., толкова млад. И затова президентът трябва да спазва това – да се поднасят цветя на различни паметници – на жертвите на гражданската война.
- Какъв знак даде днес президентът?
- На паметника на жертвите на Народния съд ходят ДСБ, СДС, ГЕРБ. Не може да се делят жертвите! Кога ще отидат на Гарнизонното стрелбище, където е разстрелян Вапцаров?! Ами децата от Ястребино, какво правим с тях? Аз съм писал две книги за тази ужасна гражданска война. В предговора пиша за това как костите на Никола Петков са положени до тези на баща му – Димитър Петков, който е убит като министър-председател на улицата, той е лидер на Народнолибералната партия. Брат му – Петко Д. Петков, е с други убеждения, но също е убит на улицата. И Никола Петков, който е обесен. Трима души от едно семейства, това е символът на българската трагедия! Това е до гроба на Стамболов на Софийските гробища. И някой беше написал: „И всички паднаха от братска, българска ръка!“
Трябва да гледаме на историята по-справедливо. Да не я набъркваме политиката в тези жертви.
- А трябваше ли с Радев да отиде и вицепрезидентът Илияна Йотова?
- Тя, вероятно, понеже е от БСП, затова не е отишла. Трябва да се уравновеси отношението към жертвите. Толкова десетилетия минаха, това трябва да престане – това делене на жертви против жертви. Ето, например, Св. Неделя – ужасен атентат на безумието. Но след това какво прави ген. Иван Вълков, на когото по времето на Софиянски искаха улица да наименуват. Аз възразих. Казах - „Да, преименувайте ул. „Гео Милев“ на „Ген. Иван Вълков“. След атентата са убити стотици – удушени с морски възел, включително Гео Милев. Той няма нищо общо с атентата, написал поемата „Септември“! А публицистът Йосиф Хербст, също убит? Нищо няма общо с атентата този бележит интелектуалец, спират му три вестника – бил писал срещу правителството. А Христо Ясенов, поетът? Не може по този начин! Сега – дайте, комунистите убивали. Вярно е – Народният съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници - те са избити и хвърлени в яма. Слагат им етикета „фашисти“, за да ги убият. Акад. Богдан Филов никога не е бил фашист.
Това също трябва да се осъди, което е станало на 1 февруари 1945 г. в късната вечер. Това е един политически процес, с предварително известни смъртни присъди – 2730!
А колко са избити без съд и присъда! Това пък не бива да оправдава белия терор. Сега всеки плаче за своите жертви – едните плачат на 1 февруари на жертвите на комунизма, другите плачат на Братската могила. Това трябва да се надделее. Защото става дума за жестока братоубийствена война, българи убиват българи.
Интервю на Красина Кръстева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар