И остават само готовите сдъвкани сведения, отразяващи единствено правилната гледна точка

Утре конюнктурата ще е друга, дилемата ще е друга, но пътят на цензурата вече ще е проправен... 

 

Призивът за затваряне на информационни канали си има име: казва се цензура.

За интелигентния човек способността да преценява, отсява, верифицира всякаква информация е базово умение. Повтарям: всякаква, дори такава, която някой е определил като пропаганда. 

Разбира се, да си против някого е твое изконно право. Такова е и правото ти да реагираш емоционално, когато се сблъскаш с ужас. Но правото на достъп до информация е едно от фундаменталните човешки права. Да искаш то да бъде отнето – това, меко казано, не те прави демократ. Тук, разбира се, не включвам контрола върху това, което гледат децата.

Добре, достъпът до някои телевизионни канали може да бъде спрян. Но те не са единствената вратичка, през която тече информационният поток. Какво следва? Бан в социалните мрежи? Филтриране на достъпа до сайтове? Контрол върху личното общуване? Други санкции?

И остават само готовите сдъвкани сведения, отразяващи единствено правилната гледна точка. Комфортно, нали – някой друг е упълномощен да свърши черната работа да мисли. 

Да се отдалечим малко от конкретната ситуация, в която се вихри политика и цари стъписване пред една трагедия. Да погледнем на въпроса от морално-философска и юридическа гледна точка. Може ли изконно гражданско право да бъде отнето заради някаква конюнктура, предизвикваща ирационални реакции? 

Примерно, веганите да наложат забрана върху кулинарни канали, показващи готвенето на месо, защото в техните очи това е убийство. 

Днес, да кажем, шокът е наистина голям и такова действие изглежда логично. Така обаче се създава прецедент. Утре конюнктурата ще е друга, дилемата ще е друга, но пътят на цензурата вече ще е проправен. И не е въпрос коя хипотеза е вярна – въпросът е да знаем кои са хипотезите. Всичките.

Изборът е прост. Или приемаме, че хомо сапиенс притежава достатъчно интелигентност, за да се ориентира, да мисли и да разграничава, или решаваме, че той не е способен да изгради мнение, следователно го лишаваме от правото на такова и му налагаме единственото правилно мнение.

Вторият вариант е прилаган неведнъж в човешката история. Едно общество може да реши цензурата да стане част от официалната му политика. Само че тези общества също си имат име. И ние го знаем.

 Доротея Табакова