Зима

Зима
Пролет

16 февруари 2022 г.

Дългата Кремълска маса и късата европамет...

Явно ще си останем с фантомните болки в избледняващата ни историческа памет за подписаните няколко безусловни  съюзнически капитулации… 

 

Такъв е протоколът на империите - масата за преговори да може да побере картата на земята, която трябва да брани владетелят и списъка с претенциите на чуждоземците към броя на паралелите и меридианите, климатичните пояси и часовите зони в очертанията на имперските граници… 

Интериорните дипломатически трикове са коронен номер в дворцовото руско гостоприемство, като се почне от дължината на килима в тронната зала - пътят, който трябва да извърви гостът до поклонът пред престолието на самодържеца и се стигне до диаметъра на обръчите на роклята на Екатерина Велика, побиращи под полата всичките й фаворити обслужващи височайшата й воля - не само относно политическите въпроси…
…………………………

Още от кралартуровските времена Западът предпочита “кръглите маси” за обсъждане стратегическите и тактическите възможности на поредния “кръстоносен поход” към Изтока - в Средновековието за “освобождаване на Божия гроб”, а в днешни времена - за “демократизация” на нецивилизованите племена…

Но след всяка поредна инвазия за усвояване “източното жизнено пространство”, най-вече тевтонските рицари оценят предимствата на “кръглата маса” при обсъждането на “кръговата отбрана” за собственото им оцеляване след пробуждането на езическият инстинкт на опърничавите народи…
…………………………

Благодарение широкоъгълните фотообективи, безграничната мейнстриймова манипулативност на “виртуалната реалност” не можа да прикрие тези дни “протоколното стъписване” на най-личните лидери на днешния европейски неокръстоносен алианс срещу Русия…
Никак приятно ще да е усещането, точно в разгара на зимната Олимпиада да те сложат на проточила се като заледен улей за бобслей, белоснежна маса за преговори по темата: “мир или война”…

Дори пристигналият по чисто прагматичните “християнски въпроси на милосърдието” предводител на маджарите, в чиято чест удариха и кремълските камбани - се стъписа от смразяващата дължина на застолието между госта и домакина… Ето до какво ни доведе дехристиянизацията на Европа! - въздъхна на изпроводяк будапещенският бунтар срещу брюкселската евродиктатура. - Да не можеш да се зарадваш на сгряващите и душата, и тялото дарове от гостоприемството, дори!…

Потомъкът на Наполеона пък, още със сядането на масата явно проумя, защо Толстой пише първата глава на епопеята “Война и мир” на френски, че не е поканен на прием в салона на придворната дама Ана Павловна и не ще е удостоен с превод от самата Наташа Ростова… А късно през нощта, крачейки към хотела пешком по заснежения Червен площад започва и да се досеща - защо Бонапарт не получава “втори мандат” на евровладетел след московската си визита… 

Най-дискомфортно, преди всичко в социалдемократическата си битност, зад необятната преговорна кремълска маса, може би се усещаше новият германски канцлер… Как се преодолява остатъкът от уханието на парфюма на предшественичката му по костюма на немскоговорящият отсреща домакин и как се отговаря на въпроса за форсиращия рев на бундесверските танкове по границите на Русия?!?… За новия “Блицкриг” в главите на тевтонците ли да говорят първо или направо по въпроса - в какъв мащаб е символиката на преговорната маса, съотнесена към тръбопроводността на “Северен поток 2”…
…………………………

Сложни времена за европейската перспектива след зейналата пропаст между две коренно различни концепции за мирно съжителство на Стария континент…. Още повече, когато единственият мост останал между двата бряга е дългата путинова маса за опресняване явно късата евролидерска памет…

Колкото до нашето фрапантно безучастие чрез загърбваща националните ни интереси дипломатическа безактивност - явно ще си останем с фантомните болки в избледняващата ни историческа памет за подписаните няколко безусловни  съюзнически капитулации… 

Е, разбира се и догадките - къде и с какъв цвят на генерал-щабните карти върху недостъпната за нашите политикани дълга кремълска маса ще бъде обозначен като цел на прифронтова съюзна държава имагинерният “българският натовски батальон”…

А дотогава - простолюдието българско, да се хващаме най-после здраво да поработим, че как се достигат 2% от сиромашкия ни брутен вътрешен продукт за военни цели… Нали така заръча генерал-президентът - обещал бил вече…


Димитър Недков, писател

Няма коментари:

Публикуване на коментар