Неотдавна пуснах статия „Приликите между социализма и капитализма“.
Сега дойде време да напиша за капиталистическата номенклатура. Тя не е нещо ново. И в Царство България, след преврата срещу Стамболийски е съществувала. Гледаш един господин – министър, после посланик после еди каква си висша държавна служба – ротация на номенклатурата.
По соца имаше случай, разказан след промените, мисля от журналиста Георги Тамбуев. Отишъл той при бай Тошо да му се оплаква как номенклатурата завзела всички позиции, отрупала се с привилегии, това, онова. Бай Тошо слушал и нервно почуквал с един молив по бюрото си. Като свършил Тамбуев казал: „Знам бе, Георги, знам. Но те са по-силни от мен. Ако тръгна срещу тях, ще ме свалят!“
Та при сегашно време как се става номенклатурчик? Говориш политически коректно и плюеш социализма. Всичко от Европа е добро, дори и да противоречи на националния интерес. Европа ако кихне, теб те хваща пневмония. Даже се престараваш. Както имаше един лаф за соц. номенклатурата: „Те му кажат да донесе шапката на еди кой си, той му носи и главата.“ Няма такива работа като Чехия, Полша и Унгария да спориш, ако нещо противоречи на националния интерес. По тих си от вятъра и по-нисък от тревата. Ревностно защитаваш всякакъв вид либерализации, приватизации, затваряне на производства. Либерал си. По-либерал от Кире Либерало от Перник. Почваш да членуваш в клубове, асоциации и тем подобни общества. Почват да те пускат по медиите. Яростно защитаваш гореспоменатите ценности. Дори и в някой диспут по тв някой експерт който милее за народа си, да те изложи и направи за смях, те тия „горе“ си знаят работата. Пак ще те пуснат. И пак и пак. А експерта, дето те е изложил - ще „Го сложат на трупчета“ ще го пуснат чак догодина.
После идва първото мечтано назначение. Член на някой борд или държавна комисия. Да те видят как се справяш. Как защитаваш гореспоменатите ценности. И ако слушкаш, при следващото завъртане на политическата рулетка, топчето ще падне на твоето число – и пак ще те издигнат. Жена ти в къщи те слуша и те гледа „между очите“. Живота с теб е по-вълнуващ отколкото с богаташ. При него тя би се приспособила към парите му и би загубила интерес. Докато с теб – все едно е абонирана за лотарията. „Очаквай и неочакваното!“ Не знае къде, държейки те за ръка, ще я изстреля политическата рулетка. Сега тук, както при соц-а, съществува т.нар. „Семейна номенклатура.“ По соца беше – мъжа във висшия ешелон на партията и издейства жена му да стане директор или зам.-директорка на някое ДСО (Държавно стопанско обединение). Сега има и този вариант – дори мъжа да се прехвърли в „Бизнеса“ т.е. да усвоява държавни поръчки, жена му ще бъде назначена в борда на някое държавно дружество. Ех, как се скрепва и укрепва брака така! Как ще тръгне настрани жената, нали, ако се разведе, ще я махнат и от топлата и сладка длъжност! А там освен парички, получава и наркотика на властта, статуса в обществото, да зависят от нея човешки съдби!
Пътят надолу не е толкова стръмен – ако се издъниш във висшите ешелони на властта, става като при соца – там те пращаха на синекурна длъжност в структурите на СИВ, тук те пращат – я депутат в Европарламента, я в Евро-атлантическите структури.
Има една теория, че капиталистическата номенклатура се дели на два ешелона. Долният – по-скромни позиции, горният – капе мед и масло. Но за горния трябва да си компрометиран. Да си се издънил. Да си нагазил лука. Да те държат с компромат. За да не спреш да „Слушкаш“ като те издигнат. За да не стане както в пиесата на Гелеманов: „Министър, и над тебе небе!“ Като мит се разправя една случка – разговор между дългогодишен депутат в парламента и новоназначен политически съветник. Депутата: „Абе, господин съветник, ние не избираме някого за министър, ако нямаме поне два компромата срещу него!“ Съветника: „Защо два?“ Депутата: „Ами единия ако не подейства, да подейства втория“.
И за да завършим оптимистично, по-скоро хумористично, един виц от соц-а за соц. номенклатурата. Денят е девети септември. Манифестация пред мавзолея. На трибуната – бай Тошо и всички видни номенклатурчици. Един баща носи пет годишния си син „На конче“. Детето сочи към трибуната на мавзолея и казва: „Тате, искам там!“ Бащата: „Не тате, не може там! Там са тези дето много папкат и много слушкат!“
Банчо Банов, финансов експерт, Fakti.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар