Ако бъдем въвлечени във военния конфликт, ще трябва да отидeм към военновременен бюджет, каза председателят на бюджетната комисия в парламента и депутат от „Има такъв народ” Любомир Каримански в сряда (2 март).
За военновременен бюджет спомена преди седмица и бившият зам. министър на финансите, сега член на Фискалния съвет Любомир Дацов. Той си спомни, че навремето, когато е бил в управлението на страната, заедно с проекта за Държавен бюджет се е изготвял и проект за военновременен. „Има ли я все още тази практика не знам, но не съм чувал за подобно нещо”, каза той.
Оттук нататък възникват много въпроси, но основният е: „Как ще вържем един военен бюджет, ако това спешно ни се наложи, при условия, че сме занемарили задължителната подготовка за подобен вариант от години?”
И когато преди дни президентът на Руската федерация Владимир Путин повиши бойната готовност на ядрената отбрана се оказа, че йодът във военновременните ни резерви отдавна е изфирясъл.
Правителството като ужилено гласува отпускането на близо 4 100 000 лв. за закупуване на таблетки калиев йодит, чийто срок на годност е изтекъл към 31.12.2021 г. и за закупуване на модули и части за ремонт на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване.
„Като проверихме каква е възможността да запълним резерва с такива таблетки и видяхме, че са с изтекъл срок на годност. Решихме да се снабдим с тези таблетки, за да сме готови за всякакви сценарии, това е национална сигурност. Оказа се, че част от сигналната ни система също няма достатъчна възможност да работи. Не искам да всявам паника, не вярвам, че това ще се случи, но ние като правителство трябва да имаме работеща система и таблетки калиев йодид", поясни премиерът Кирил Петков.
Министерският съвет прие Решение за финансиране на дейности за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, разбирай война или нейни последствия.
И всичко това се случва в една държава, която има ядрена мощност и която при лошо стечение на обстоятелствата или просто при авария, може да представлява опасност за населението.
Наличието на йод и работеща сирена обаче са само едно малко връхче на айсберга на пълната ни неподготвеност и безотговорност. Въпреки че още на 8 февруари енергийните експерти отрязаха: „При криза в Украйна имаме газови резерви за седмица”.
"Все пак имаме по-големи шансове да не ни спрат доставките, защото нашият газ от Русия идва през Турция, а не през Украйна", заяви Явор Куюмджиев.
На шестия ден от войната вече стана ясно, че имаме резервен газ за около 4 седмици, и то ако не е голям студ. Газохранилището в Чирен е запълнено на 40% от капацитета, но резервите трябва да се ползват разумно, каза експертът Иван Хиновски. Намаляване на синьото гориво би засегнало торовите заводи, които доскоро искаха уверения от "Булгараз" за доставките.
Колкото до запасите от горива, в момента има такива за 86-90 дни, казаха от Българската петролна и газова асоциация. С това се изпълнявали минималните изисквания на евродирективата за този вид запаси, но ние явно не сме направили нищо, за да се презастраховаме.
А иначе има Закон за държавните резерви и военновременните запаси още от 2003 година. В закона ясно са определени военновременните запаси: „Материални ресурси, определени с номенклатурен списък и предназначени да осигурят при положение на война или военно положение производството на военна продукция за потребностите на въоръжените сили, на структурите, изпълняващи задачи по отбраната на страната, националното стопанство и на населението за период от време, определен от Министерския съвет с общия държавен военновременен план”.
На сайта на нарочната Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” се вижда, че от юли 2014 г. неин председател е Николай Василев, а негов заместник – Асен Асенов. Те са назначени от тогавашното правителство на Пламен Орешарски. Агенцията се намира на ул. „Московска” 3 в София, а основното средство за комуникация, поне според сайта й, е факсът.
Кабинетът Петков взе решение да закрие и една паразитна структура, на която беше вменено и да отговаря за държавния резерв по отношение на горивата - Дъpжaвнaтa пeтpoлнa ĸoмпaния. Πpeз 2020 г. пpaвитeлcтвoтo нa ГEPБ cъздaдe тази cтpyĸтypa, тя ниĸoгa нe зapaбoти и не изпълни функцията си на държавен резерв за горивата. Тя бe cъздaдeнa пo инициaтивa нa двaмaтa миниcтpи нa ГEPБ – нa иĸoнoмиĸaтa Eмил Kapaниĸoлoв и нa финaнcитe Bлaдиcлaв Гopaнoв. Cтруктуратa обаче бе заложена без да има възможност да фалира, т.e. c възмoжнocт зa трупане на загуби, които бюджетът тpябвaшe да финансира пo някакъв начин.
Cпopeд бюджeтнaтa paмĸa зa 2021 г. издpъжĸaтa нa Дъpжaвнa пeтpoлнa ĸoмпaния бe - ни повече, ни по-малко от 50 млн. лева.
Покрай кибератаките срещу украински уебсайтове и критична инфраструктура има данни и за DDоS атаки (атака за отказ на услуга, бел. ред.) към правителствени агенции и бизнеси в България през последните дни.
Атаките са кратковременни, като се изпитва готовността на инфраструктурата, но за момента няма достоверна информация за техния източник. Това каза д-р Георги Шарков, ръководител на Лабораторията по киберсигурност в “София Тех Парк”.
"Нито един субект от икономиката не е безопасност, особено на който ценният капитал е информацията и данните. Финансовите институции имат високи нива на киберсигурност, но малките и средни предприятия, които представляват 99% от икономиката, обикновено се характеризират с изключително ниски нива на киберсигурност." Това заяви Светлин Илиев, председател на Българската асоциация по киберсигурност и член на Европейската организация за киберсигурност. И добави: 99% от икономиката има потенциална възможност за компрометиране.
"Предполагам, че банките взимат мерки, но всички организации - банкови, здравни институции, трябва да се подготвят с комуникации и действия, че ще получат заплахи за публикуване на персонални данни на техни клиенти“, Шарков. По думите му изтичането на данни от НАП е било такова, а през 2021 г. е имало сигнали за такива атаки срещу български застрахователни брокери.
Министерство на електронното управление, съвместно с отдел „Киберпрестъпност“ към ГДБОП в МВР докладваха, че са предприели действия за филтриране или преустановяване на трафика на над 45 000 интернет адреса, от които са извършвани опити за зловредна намеса в електронни системи или мрежи.
Любомир Каримански
Чавдар Цолов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар