Свободни ли сме

Управляващите през различните години може и да изповядват различни идеологически виждания, но аргументите им за премахването на свободата са едни и същи 

 

Какво означава да бъдеш свободен? 

Първо, свободният човек мисли самостоятелно. Той се информира, разсъждава и въз основа на това изгражда позицията си. 

Несвободният човек постъпва по съвсем различен начин. Той нито се тормози с четене, нито с размисъл. Просто се носи по течението. Той не иска да мисли. Иска да е в синхрон с мнозинството. Или поне с говорещите глави по телевизорите. Ако по всички телевизори се говори, че нещо е лошо, немислещият човек също се провиква: „Естествено, че това е лошо“. Ако пък нещо друго бива обявявано от „експертите“ за символ на доброто, немислещият човек също ръкопляска на тази съвършена доброта. 

Разбира се, в човешката история има безброй случаи, когато някакви неща са били обявявани за свещени истини, пък после е ставало ясно, че са пълни лъжи. Ето защо това, че в момента отвсякъде ви убеждават в непогрешимостта на даден факт, изобщо не означава, че след време всичко няма да се окаже пълна заблуда. Свободният човек винаги се съмнява. Никога не приема нищо на доверие, без значение колко модерно и напредничаво звучи.

Разбира се, за да мислиш критично и за да можеш гласно да изразяваш позициите си, е необходим един ключов момент – политическа свобода. Трябва да живееш в независима държава, защото иначе нямаш никаква възможност да правиш каквото и да било. 

Ето поради тази причина 3 март е най-подходящата дата за национален празник на страната ни. Защото на тази дата, след пет века робство, българската държавност възкръсва. България отново се появява на картата като държавно образувание. Отрицателите на Трети март казват, че имало по-подходящи дати. 6 септември 1885 г, денят на Съединението, била по-добра дата. Или 22 септември 1908 г., обявяването на българската независимост. Това, разбира се, са много важни събития. Обаче има една особеност, която отрицателите на Трети март не забелязват. Или се правят, че не забелязват. Ако Руската империя не беше освободила България през 1878 г., нямаше да има нито Съединение, нито Независимост.

И сега няколко думи за освободителите. Отрицателите на Трети март казват, че нямало защо да благодарим на Русия, понеже нея изобщо не я било грижа за нас, тя си била преследвала собствените интереси. Естествено, че Великите сили мислят преди всичко за техните си интереси. Да не би САЩ да влязоха в Ирак през 2003 г., защото бяха загрижени за страдащите от режима на Саддам иракчани? Не, разбира се. Иракският петрол им беше основната грижа. 

Искала ли е Русия да изпълни свои геополитически цели, обявявайки война на Османската империя през 1877 г.? Да, разбира се. Само че успоредно с изпълнението на тези цели е помогнала за възкресението на българската държавност. А това за нас е най-важното, нали? Признателността към нашите освободители не е израз на комплекс за малоценност, както твърдят някои конюнктурни русофоби. Достойният, свободният човек, както и достойната и свободна нация не се притесняват да бъдат признателни. Само комплексарите не смеят да благодарят, защото се страхуват да не ги сметнат за слаби.

Паметта също е основна характеристика на свободния човек. Както каза и президентът Радев по време на честванията на Трети март, „Народ, който допусне да изгуби своята памет, е обречен да изгуби и своята свобода“. Не бива да живеем единствено с настоящето. За да сме в състояние да защитаваме свободата си, трябва да познаваме миналото си, с всичките негови светли и тъмни страници. 

В българската история има много опити от най-различни управляващи да накарат хората да мислят еднакво. Някога ни обясняваха, че в името на „светлото комунистическо бъдеще“ трябва да споделяме едни и същи идеи. Че сме длъжни да прогоним всякакво съмнение, защото съмненията щяло да се използват от „лошия Запад“, който мечтаел да ни унищожи. 

Днес ни обясняват, че в името на „глобалното либерално щастие“, което всеки момент щяло да настъпи, пак трябва да споделяме едни и същи идеи и пак не бива да се съмняваме. Защото всяко съмнение щяло да бъде използвано от нашите противници, които мечтаели да ни унищожат. 

Както виждате, управляващите през различните години може и да изповядват различни идеологически виждания, но аргументите им за премахването на свободата са едни и същи. Ние пък трябва да пазим свободата. Защото няма нищо по-ценно от нея.  

 

Петър Волгин, БНР