Това ли е новият цивилизационен избор – да се мрази и да се продуцира омраза към едни, докато се състрадава на други?

Това ли е човеколюбието? Или е някаква политическа и идеологическа шизофрения, предизвикана с безпощадна гьобелсова пропаганда? 

 

Човечността няма националност, нито пък една единствена тоналност. Съпричастието и състраданието, чрез които се проявява – също. 

Защо тогава се национализираха и развяха като знамена? Как стана възможно тази толкова тънка и нежна струна на състраданието да бъде нацепена на струнчици и то така, че да звучи в единствен тон? От това би трябвало да боли. Би трябвало да кърви самата идея за хуманизъм. Това ли е новият цивилизационен избор – да се мрази и да се продуцира омраза към едни, докато се състрадава на други?

Това ли е човеколюбието? Или е някаква политическа и идеологическа шизофрения, предизвикана с безпощадна гьобелсова пропаганда? „Цивилизовано“, нали? Казват: „целият цивилизован свят е срещу Русия“. Т. е. „цивилизованият“ срещу „нецивилизования“ свят? Колко хуманизъм има в това твърдение ? А колко чист расизъм съдържа? И колко ксенофобия?! 

По медиите е истинска истерия: „Путин е агресор, убиец, военен престъпник“ и ако го защитиш не, ако дори само се опиташ да си обясниш решението му за военната операция в Украйна, също си заклеймен като закоравял антихуманист. И кой го клейми?! Хайде вижте кой – ситуацията е: „Агресорът вика „дръжте агресора“.

Примери за „цивилизованост“:

– биолаборатории за създаване на биологично оръжие;

– стотици бебета от сурогатни майки за „осиновяване“ в чужбина – „осиновяване“ – така наричат вече педофилската търговия!;

– фашистки отряди с пълен набор хитлеристка символика – които рушат, изнасилват, убиват, горят;

– „хуманитарна“ помощ под формата на оръжия – вече са 200 тона;

– гонения на културни дейци (Ана Нетребко и Валери Гергиев са агресори също?!);

– забрана на руски книги и музика ( Достоевски, Толстой, Тургенев, Чайковски…);

– „демократичното“ и „хуманно“ разрешение за призоваване към насилие в мрежата….

Това, за мъка, е само малка част от списъка на „цивилизоваността“. Някои ще кажат, че те са съпричастни с жертвите. Вярвам, че е така. Аз също страдам заради обикновените хора, станали пушечно месо – независимо от коя страна са. Ще кажат също, че са против всичко останало. Но как го показват? Как точно се противопоставят? Подкрепяйки тъпченето на Украйна с оръжие?…

Само един от многото примери за военна агресия на САЩ припомням (а те са 150 на брой – познати ни и още толкова „зад завесата“): Югославия – 1999 г. е обстрелвана в продължение на 78 дни. Официално операцията е на НАТО, но от 1000-та самолета 700 са на САЩ. Разрушени са десетки граждански сгради – болници, училища, къщи , посолства, мостове. Избити са над 6000 души цивилно население. Няма статистика на заболелите и умрелите през годините заради обеднения уран в изсипаните бомби.

Инициатор и идеен вдъхновител на тази съкрушителна атака над Югославия е Джоузеф Р. Байдън, сенатор през 1999 г., днес президент на САЩ - “велик хуманист“ „заслужил“ изключителното право да съди Путин като военнопрестъпник. Висока морална позиция и урок по нравственост, нали?

Ако тогава светът се беше надигнал така мащабно и страстно да осъди тази агресия, може би днес в Украйна нямаше да се водят бойни действия!

Катя Ташева, 24may.bg