С риск отново да предизвикам възмущение, ще отбележа, че призивът на украинското посолство да преименуват български улици на техни бандити, е наглост, непозната в историята.
Все едно клошар да го съжалите и да го пуснете в дома си, а той да Ви издраска стените с името си и да иска да смени имената на жена Ви и детето Ви. И след това да започне да набира войска от дома Ви...
Изумително! Ако беше друга държава и посолство (е, с изключение на американското), посланикът щеше да бъде изгонен, а на държавата връчена строга дипломатическа нота. А тук - тишина и дори съдействие. Както върви, скоро ще имаме улици, кръстени на фашистки герои и на садисти, избивали хора по време на Втората Световна Война.
Нека украинците да си водят войната там. Не мога да разбера защо млади и здрави мъже врещят по българските улици "Слава на Украйна", а не отидат да се бият те за нея. А пращат нас. Докато тук ние ги издържаме и най-важното - търпим нахалството им в нашия дом!
С гостоприемство ще посрещнем изпаднали в беда хора, жени и деца и старци. Ще им помогнем - каквото имаме и за нас, не повече. Но прекаляването с претенциите е проява не само на лош вкус, но и на тенденция, която показваха и в Украйна през 2014 година, когато решиха, че само те са човеци. И опожаряваха и избиваха всеки, който не се съгласяваше с тях.
Украинците в България трябва да бъдат под строг контрол!
Както са и другите бежанци. Докато не разберем кой бяга от войната и кой от правосъдието, е наивно и застрашава националната сигурност, да ги пускаме да си правят каквото си искат и където си искат.
И не си мислете, скъпи гости, че ще забравим изгорените и избити българи в Украйна. И поруганите български паметници. И децата на Донбас... много неща помним!
И скъпи в буквалния смисъл украинци - тук, в моята Родина, може да крещите само "Слава на България!".
Няма коментари:
Публикуване на коментар