Зима

Зима
Пролет

26 април 2022 г.

Кога управляващите ще си сверят часовника с живия живот?

Докога градското илюзорно мислене на властимащите ще се разпростира от Министерски съвет до Народното събрание на жълтите павета? 

 

Да дарим по една заплата за Украйна.

Думите са на премиера Кирил Петков.

Човекът, който върна надеждата на хиляди млади хора, че оправия може да има.

Човекът, за когото те излязоха и гласуваха по съвест и убеждения, отвратени от досегашните глозгания на държавата.

Но и думи на човек, който преди няколко месеца декларира 700 000 долара в чужда банка и 20 000 лв. в банка в България.

Онзи, който декларира автомобил за 60 000 лв. и 50 000 лв. налични средства – тоест пари, с които разполага в кеш.

Човек с проспериращ бизнес в областта на биотехнологиите.

Съпоставимо ли е изобщо да иска от народа по една заплата за Украйна, акцентирайки върху личния си пример да дари средства?

През януари 2022 г. 13 страни членки, разположени в източната и южната част на ЕС, са имали минимална заплата под 1000 евро месечно.

България е на първа позиция с обидните 332 евро.

Тайна ли е, че сме най-бедните, най-болните и най-тъжните в голямото европейско семейство?

Докога градското илюзорно мислене на властимащите ще се разпростира от Министерски съвет до Народното събрание на жълтите павета? Кога управляващите ще си сверят часовника с живия живот по тия географски ширини?

Нима е невидима другата България? Онази, която тъне в разруха. 

Онази, чиито села пустеят.

България, в която все още гладуват деца, а родителите са на ръба на оцеляването.

България, в която всеки ден може да видите как пенсионер брои стотинки за хляб и едно кисело мляко.

Уважаеми политици, слепи ли сте, че нещата катастрофално висят на косъм.

С тези цени на горива, ток и храни?

Уважаеми политици, слепи ли сте, че елементарните услуги стават лукс?

Че вървим в посока регрес, характерен за едни зловещи и мрачни времена?

Слепи ли сте и колко много състрадателни българи помогнаха на бедстващи украински семейства с подслон, подадена ръка, вещи и стоки от първа необходимост, с намиране на покрив и постоянна работа?

Слепи ли сте, че и без да ни призовавате да дарим по една заплата, нашият народ е съпричастен в болката и страданията на невинните в този конфликт.

Че въпреки пропагандата и от двете страни на фронтовата линия голяма част от обществото успя да отсее истината и независимо чия страна заема да останат хора със сърца? Защото никой нормален не би се радвал да гледа как умират деца или как се ликвидират болници…

„Войната е епидемия от травми“, е казал един хирург и анатом, учен от световна величина, бил на фронта по време на три войни – Кримската, Френско-пруската и Руско-турската.

А политиката?

Не се ли превърна и тя в напаст. Епидемия от несъобразителност, липса на такт и възпитание.

В липса на способност да влезеш в обувките на обикновения наш човек в стремежа си да угодиш на чуждите изисквания и етикеция.

А когато един политик изгуби тази си ловкост, отива всички знаем къде.


Димана Дойчинова

Няма коментари:

Публикуване на коментар