“Мера според мера”, но този път - по европейски...

Поне нашенския Великден да беше изчакала “фройлайн У” преди да ни “облажи” с останалите по дъното на “евротавата” 12 милиарда “мазнинки” 

 

Дванадесет милиарда евро (12 млрд. евро) - на толкова оцени историческото ни достойнство, удостоилата ни с “кацането си” върху земята българска “фройлайн У” - с ултиматума за сваляне “ветото ни” относно членството на Македония в Евросъюза…

Как не се сети да добави към тази сума и християнското ни разбиране за “мъжкото и женското” - с условието да ратифицираме час по-скоро Истанбулската конвенция… 

Така де - с един чек можеше да си напазарува две “родоотстъпничества” от днешните ни “майкопродавци”… 

И то само срещу някакви си 12 млрд. евра - колкото, кажи-речи, режийните разходи на “брюкселската евробюрократична народомелачка”… 

Поне някоя “рубла” отгоре да беше прибавила “фройлайн У” - да си платим газа за топлата вода през лятото… Най-малкото - да не вмиришем батальоните на НАТО… Що пот ще проливат “солджърите” в съвместните учения в нашата “прифронтова зона” през горещниците… А и “украинските бежанци” взеха да капризничат по хотелите, недоволни от “туристическия продукт” - джакузитата били празни в спа-центровете, а сауните изстинали…
…………………………

Откъде да предположи клетият Яворов, в посветените на Гоце Делчев “Хайдушки песни”, че един ден някоя си “фройлайн У”, от голямото европейско “добрутро” - ще крачи по нашенско със “землемера”, да разчертава по “европейски аршин” оня отколешен братски спор възпят като: “мера според мера” в една и съща “бащина нива”…

Поне нашенския Великден да беше изчакала “фройлайн У” преди да ни “облажи” с останалите по дъното на “евротавата” 12 милиарда “мазнинки”… Постим все пак… Ей на - чува се от Голготата ни парламентарна “сковаването на Кръста”…

А и в последно време така сме “изпосталели” според брюкселските указания “историческото ни самосъзнание”, че - я си дочакаме “Христос-а”, я не… 

Но на “Юди” поне насмогнахме - даже един от най-личните от тях, дето навремето завеждаше външните ни дела, призова - направо да теглим “една майна” и на православието ни…       

Такива са ни открай време “пътищата незнайни” според поета - и по кои друмища ще се върнат децата ни от Европата върху нашенската си “мера” - кой знае…

А и какво ли ще заварят в буренясващата ни “културна идентичност” от която ги прокудихме… Защото времето тече, неумолимо сбъдващо онова яворово заключение по “македонския въпрос”: “няма тато, нито мама - тато да ругае, мама да ридае…”

 

Димитър Недков, писател