Зима

Зима
Пролет

6 април 2022 г.

„Демократична България“ в капаните на логиката и морала

Политическият лозунг на „ДБ” „Помощта за нападнатия не е намеса във войната, а е подкрепа за възстановяване на мира” пропадна, защото не беше съобразен нито с логиката, нито с морала 

 

На 1 април т.г. партия „Демократична България” предложи българската държава да окаже военно-техническа помощ на Украйна. 

Сред неизбежните идеологически клишета в преамбюла и мотивите към това предложение се откроява твърдението, че „Помощта за нападнатия не е намеса във войната, а е подкрепа за възстановяване на мира”. От логическа гледна точка това е конюнкция – твърдение, съставено от две отделни твърдения: първото по същество е „Военно-техническата помощ (за нападнатия, т.е. Украйна) не е намеса във войната”, а второто – „Военно-техническата помощ е подкрепа за възстановяване на мира”. От „ДБ” очевидно претендират за истинността на тази конюнкция, след като я предлагат като проекторешение на Народното събрание. Според правилата на логиката една конюнкция е истинна, само когато и двете съставящи я твърдения са истинни. Изпълнено ли е обаче в случая това необходимо условие?

1. Вярно ли е, че военно-техническата помощ за Украйна не е намеса във войната? Бие на очи, че в това твърдение словоредът е разместен посредством инверсията „не е”. Защо ли? Функцията на инверсията като стилистична фигура в реториката е да подсилва, тушира или внушава определени емоции, идеи и оценки, другояче казано – да манипулира повече или по-малко аудиторията. Без реторичната финтифлюшка смисълът на твърдението би се откроил директно в автентичния си вид: „военно-техническата помощ е ненамеса във войната”. Това обаче е невярно.

Оказването на военно-техническа помощ на която и да е участваща във военен конфликт държава е par excellence намеса, макар и индиректна. Да се настоява на обратното е равносилно на твърдението, че косвените жертви във военен конфликт не са жертви, а нещо друго – неясно какво. Ако в „Демократична България” не са наясно с елементарните правила на логиката, проблемът си е техен. Логиката е формална наука, но тя дисциплинира мисленето в логическа коректност, а това е безусловно полезно и за изясняването на действителните мотиви, стоящи зад едно или друго политическо изказване. Затова от „ДБ” най-вероятно са целели да внушат друго – че понятието „военно-техническа помощ за Украйна” освен собствения си семантичен пълнеж притежава някак извътре, от само себе си и морално съдържание – на солидарност, съчувствие и подкрепа към украинския народ; ще рече оказването на военно-техническа помощ на Украйна е per se акт на морално добро.

Това обаче е политическа инсинуация, дори и да наподобява по форма морално предписание, защото Украйна е политически субект, а не субект и обект на морална оценка. Внушението на „Демократична България” е безотносимо към моралната сфера и следователно незащитимо по принцип с етически аргументи. Куриозно е, че това внушение крие и логически капан, приклещил въпросната партия и без тя да го осъзнава. Ако все пак „ДБ” се инати да приписва на понятието „военно-техническа помощ” и иманентен нравствен компонент, то по правилата на логиката следва да се признава неговото наличие винаги и навсякъде, когато и където се оказва военно-техническа помощ на воюваща държава, независимо коя е тя. В такъв случай няма никакви логически основания да се отричат морални мотиви за военно-техническа помощ и на другата воюваща държава.

Иначе се озоваваме пред алтернативата „За Украйна може, за Русия не може”, която е застрашително хлъзгава не само по политическа целесъобразност и исторически съображения, но и на етически основания. Те, сбито казано, се отнасят до тривиалното, но неотразимо обстоятелство, че никой политически субект няма монопол върху моралните ценности и всякакви подобни претенции са безоснователни. Изясни се, че първото твърдение в конюнкцията „Помощта за нападнатия не е намеса във войната, а е подкрепа за възстановяване на мира” е невярно. По правилата на логиката това означава, че е невярна цялата конюнкция.

Никакво политическо мислене не може да просъществува успешно, ако противоречи на логиката: обидно за интелигентните хора, те рано или късно ще го отхвърлят.

Като нескопосен опит за политическа манипулация пък т. нар. проекторешение на „ДБ” е и морално укоримо. Това особено личи във второто твърдение, затова нека го разгледаме накратко. 

2. Вярно ли е, че „военно-техническата помощ за Украйна е подкрепа за възстановяването на мира”? Военно-техническата помощ за Украйна по същество е индиректна намеса, т.е. индиректно участие във войната и следва да се запитаме как по-точно тя ще спомогне за възстановяването на мира? Доставката на оръжия, боеприпаси, военна техника и т.н. фактически усилва военната мощ на един или друг участник в бойните действия, независимо дали той е агресор или потърпевш. Да възстановяваш мира по този начин е като да наливаш масло в огъня уж в опит да го изгасиш, затова второто твърдение от „миротворческата” конюнкция на „Демократична България” също се оказва невярно.

Тук е налице и едно отблъскващо откъм морална стойност правило на политическата целесъобразност – че целта (за каквато от „ДБ” представят „възстановяването на мира”) оправдава средствата (военно-техническата помощ за нападнатата страна). Ние сме свободни да придаваме различни значения на множество понятия, които не описват материални и природни обекти; в случая такива са „военно-техническа помощ”, „ненамеса във война”, „възстановяване на мира” и др. подобни. По мярата на нашия интелект, политическа идеология и морал нищо не пречи да заявим, че понятието „военно-техническа помощ на Украйна” означава например и „максимално изтощаване на военната сила на Русия” и/или „за геополитическите интереси на САЩ е полезно колкото се може повече руснаци да бъдат избити на бойното поле”; също така може да решим, че „ненамеса във война” съдържа в семантичния си пълнеж „да се намесим индиректно във войната, като захранваме едната страна с оръжия”; а защо не и да заявим, че „възстановяването на мира” включва семантично „елиминиране на Русия като глобален геополитически фактор”.

Нищо не пречи впрочем да издигнем и незабравимия лозунг на Оруел „Войната е мир”! Честността и елементарната почтеност обаче предпоставят императивно всяка такава езикова употреба да бъде ясно дефинирана, договаряна като семантична конвенция и използвана само с максимално широк публичен консенсус. Това е безусловно валидно за управляващите персони и публични институции, от чиито решения в областта на реалната политика най-пряко зависи животът на огромни човешки общности.

Тъкмо това на „Демократична България” и през ум не им мина да направят. Те по същество се опитаха да пробутат една чисто идеологическа словоупотреба, дегизирана с толкова плоска морализаторска реторика, че (поне засега) никой друг от управляващата коалиция не им се върза – къде от здрав разум, къде от инстинкт за политическо оцеляване. Политическият лозунг на „ДБ” „Помощта за нападнатия не е намеса във войната, а е подкрепа за възстановяване на мира” пропадна, защото не беше съобразен нито с логиката, нито с морала.


Бисера Колева, 24may.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар