За косовското село Рачак, разположено в подножието на Езерска планина, вероятно малко хора знаят.
Но в началото на 1999 г. точно то стана повод за бомбардировките на САЩ и НАТО над съседна Югославия. Припомням ви, че те започнаха на 24.03.1999 г. и продължиха до 10 юни. Убити бяха над 2500 мирни жители, в това число над 400 деца, ранени над 6000 цивилни, сред които над 2700 деца. Американците използваха в агресията си бомби с обеднен уран, поради което и до ден днешен в Сърбия е много висок делът на болните от рак и се раждат деца с различни увреждания. Икономиката на Югославия загуби над 30 милиарда долара. А в резултат на последвалата „цветна революция“, организирана пак от САЩ, Югославия престана да съществува като държава.
През 1992 г. благодарение на подкрепата на американски и британски специални служби, се появява т.н. „Армия за освобождаване на Косово“ (АОК). Тя започва да осъществява терористични акции, при които са убити сръбски полицаи, военни, граждани.
В края на 1998 г. на територията на Косово пристига наблюдателна мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), членовете на която са действащи военни и офицери от секретните служби най-вече на Запада. Неин ръководител е американският дипломат Уилям Уокър, за когото в публичното пространство се твърди, че е тясно обвързан с Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. След неговото идване терористичната активност на АОК в Югославия се разраства. С обучението на нейните членове се заемат инструктори от ЦРУ и британската специална авиодесантна служба (The Special Air Service – SAS). Подготовката им се води на територията на Албания (лагерите са разположени в Кукеш, Тропойе, Байрам Кури и Лабинот).
Село Рачак е превърнато във важна база на АОК, а по-голямата част от неговите жители са го напуснали. След убийството в началото на януари от албански терористи на четири сътрудника на югославското вътрешно министерство, на 14 януари сръбски полицаи и военни обкръжават Рачак. Те са разполагали с информация, че в селото се намират и убийците на техните колеги. Рано сутринта на 15 януари започва атаката срещу силите на АОК, които общо са около 130 души. За действията на югославските части наблюдават представители на ОССЕ, както и журналисти от Associated Press и Reuters.
В разгорялото се сражение са убити над 40 терориста, облечени в униформа на АОК. Сръбските полицаи намират на техните позиции две картечници, пет гранатомета, снайперски карабини, 36 автомата, много ръчни гранати, пет радиостанции и др. Останалата група на албанските терористи се изтегля от Рачак.
След като сръбските полицаи и военни напускат селото в него влизат наблюдатели на ОССЕ, които се убеждават: наистина е била проведена антитерористична операция! Но късно вечерта на 15 януари, след като и те си заминават, в селото се връща групата на АОК. Тяхната задача е да преоблекат в цивилни дрехи и да подредят убитите, а след това да дочакат идването на самият Уилям Уокър. Той се появява на 16.01. към обяд, съпровождан от над 40 западни и албански журналисти. Сръбските им колеги, както и пристигнали сръбски следователи не са допуснати до Рачак. Уокър отива сам при щаба на отряда на АОК. А, когато след известно време се връща при журналистите ги информира, че сръбските полицаи и военни са извели мъжете от Рачак и са ги убили недалеч от селото. Уокър им съобщава, че са убити „45 мирни жители“, като той лично е видял и обезглавено тяло. Преобладаващата част от убитите са били застреляни в главата. Веднага журналист от британската BBC, който присъства на събитието, съобщава в ефира: „Убити са обикновени хора, фермери, работници, по-голямата част от тях с изстрели в главата, възрастта на жертвите е от 14 до 99 години“.
Вечерта на 16 януари се провежда пресконференция в Прищина, на която Уокър заявява: „От това, което лично аз видях не се колебая да твърдя, че има клане и явно престъпление против човечеството!“ За случилото се в Рачак той обвинява сръбската войска и полиция и отново повтаря: убити са 45 души!
Незабавно новината за „клането в Рачак“ измества всички други събития от съдържанието на медиите в света. Най-меките заглавия, с които те заливат публиката, са от типа: „Косовското клане: смесена маса от тела“ (ВВС), „Осакатени тела, намерени в Косово след сръбска атака“ (New York Times) и т. н.
На 18.01. в 14:00 часа отново идва сръбската полиция, този път тя е съпровождана и от бронирани машини. Отрядът на АОК е напълно разбит и избягва от селото. В него идва и сръбска следствена група, съпровождана от трима наблюдатели на ОССЕ (двама американци и един италианец). В местната джамия те откриват 40 трупа в гражданско облекло. Те са превозени в Прищина и подложени на изследвания от сръбски експерти под наблюдението на двама техни колеги от Беларус и двама наблюдатели от ОССЕ. Специалистите установяват: всички починали са загинали от огнестрелни рани, никакви други действия или изтезания не са открити по телата им.
Единствената жена сред тях е дъщерята на командира на подразделението на АОК в Рачак. На нейните ръце, както и на тези на останалите албанци, са открити следи от барут. А това означава, че всички те са участвали най-активно в сражението със сръбските полицаи и военни и са загинали с оръжие в ръка. По телата на убитите е имало татуировки, характерни за членовете на АОК, някои са били в термобельо – военен образец.
На 27.01. в Прищина идва екип от съдебно-медицински експерти от Финландия, които също изследват телата. Шефът на екипа – Хелена Ранта, казва пред журналисти: убийството на етнически албанци е „престъпление против човечността“ и отхвърля обвиненията на сърбите, че те са били терористи. А аргументът и за това е, че в джобовете им не е имало боеприпаси! Тя признава, че по телата на убитите има много огнестрелни рани, но не определя как те са се появили. Като цяло твърденията на Ранта пред журналистите са от стила, който най-често използват западните манипулатори: highly likely – много е вероятно, възможно е, по-скоро е така.
На 19.03.1999 г. американският президент Бил Клинтън заявява във Вашингтон: „Трябва да се напомня за това, което се случи в село Рачак през януари – невинни хора, жени и деца, са изведени от домовете си в дере, заставили са ги да застанат на колене в праха и са ги покосили с изстрели – не за това, което те са направили, а само за това, какви са те.“
През 2008 г. Хелена Ранта издава книга, в която признава: "Аз излъгах в отчета си за събитията в Рачак! Направих го, заради невероятно силният натиск, който ми оказа Уилям Уокър и министерството на външните работи на Финландия".
Тя признава, че Уокър е направо побеснял, когато е узнал истинските резултати, до които са достигнали членовете на екипа и. А те са еднозначни: не е имало никакви екзекуции, следи от наранявания и изстрели от упор! Куршумите са били изстреляни от съвършено различни, често противоположни позиции, което е характерно за въоръжен конфликт, заявява Ранта.
В Рачак е имало антитерористична операция, напълно законна, легитимна на сръбската полиция и армия против косовски терористи. Уилям Уокър е дошъл в Рачак, за да нареди устройването на спектакъл, който да стане повод за натовската агресия в Югославия.
Невероятно истеричната манипулативна кампания, организирана от западни експерти по промиване на мозъци, довежда до взрив на ненавист към сръбския народ. Огромни ресурси са активирани за да се представи тази фалшива история като „етническо прочистване в Косово“ от страна на Сърбия. От истината никой не се интересува – важното е да се демонизира Сърбия и да се героизират албанските терористи. А създаденото негативно обществено мнение за Югославия улеснява натовци да започнат агресията си срещу нея.
Минават малко повече от две десетилетия и спектакълът „клането в Рачак“ се повтаря, но този път в Украйна. Украинските манипулатори, съветвани от американски и британски инструктори, сътворяват т.н. псевдосъбитие „клането в Буча“. И отново с невероятна лекота са промити мозъците на милиони хора по света и у нас – те наистина са убедени в поредното чудовищно „зверство на руския окупатор“.
Но тези дни в британският вестник The Guardian се появи истинска сензация: не е вярно, че убитите в Буча са били застрелвани! Украински патолози са установили, че те са загинали от артилерийски обстрели. Вестникът цитира следователя Владислав Перовски, който разказва, че в телата на убитите са намерени фрагменти от снаряди. Така украинските експерти опровергават основната лъжа на западната и родна пропаганда – по улиците на Буча са открити трупове със следи от изстрели в тила.
А американската медия Washington Post пише, че района на Буча е бил обстрелван от украинци. И тук те са прави: украинските военни отдавна използват в обстрелванията си на населението на Донбас снаряди, които са пълни със стрелички (флешети). След взривяването на боеприпаса те се пръскат, като убиват и осакатяват много хора. Така през 2014 г. и 2018 г. те са обстрелвали населени места в Донбас с 122-мм снаряди, които са напълно идентични с тези, използвани от тях в Буча. Що се отнася до руските военни то в този район е имало само десантчици и групи на спецназ, които не са използвали артилерия.
На лъжата краката са къси твърди народната мъдрост. Ето, че излезе и истината за Буча: мъртвите украинци от снимките и клиповете в този град са избити от техни сънародници!
Що се отнася до „империята на лъжата“ – Запада, тя винаги така е работела: с измами, дезинформация, фалшификации, полуистини, демонизиране, лепене на етикети и др. Няма никакво съмнение, че така ще продължи да действа и в бъдеще.
Докато има наивници, винаги ще се намират и образи, които ще ги манипулират в посоката, която е нужна на техните господари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар