Да са живи черните овце!

И без война сме, като че ли бомба е паднала. Закъсахме го в мирно време. Е, на базата на какво точно очакваме нещо от бъдещето, моля? 

 

Хич не ги мислете руснаците! Те знаят и две и двеста. 

По-голяма санкция от война, която им отне повече от двадесет милиона жертви едва ли може да има, но те я преживяха и възродиха страната си. 

Преживяха блокадата на Ленинград (Санкт Петербург) продължила 871 дни и загубиха там 1,1 милион човека, повечето умрели от глад, но духа си не изгубиха. 

Ние да му мислим! И без война сме, като че ли бомба е паднала. Закъсахме го в мирно време. 

И за сведение в Ленинград първата зима на блокадата музеите са отворени, театрите работят, 2 500 студенти завършват висшето си образование, а под немския обстрел Шостакович създава своята Седма (Ленинградска) симфония.

Обичам си страната и народа, но този дух ние го нямаме. Всяко въстание завършва с предателство, всеки протест с подмяна, за всеки национален герой сме си създали и по една версия, дето да го принизи и смачка, всеки, който ни е помогнал сме го очернили, направихме паметник в центъра на София на тези, които са носили главите на свои сънародници набити на колове и са ги показвали гордо по селата. И още го търпим този резил точно в центъра на столицата си. 

Преведохме си първият български роман на шльокавица, орезилихме си Майстора. У нас и без война оставиха музеите да умират. Всяка Коледа и Великден сме християни, всеки национален празник патриоти. А през останалото време? 

Имаме си герои, спор няма. Но дори и тях отчитаме като черни овци.

Е, на базата на какво точно очакваме нещо от бъдещето, моля? Да са живи черните овци, защото белите за чеп за зеле не стават.

 Валентина Милова