Джак Никълсън на 85: Любимите ни негови роли

Джак Никълсън няма как да бъде забравен с абсолютно незабравимите култови реплики на своите герои, както и нестихващото обожание на публиката

 

 

Той е може би най-неопитоменият актьор в историята на киното. И на екрана, и извън него, той е способен да бъде главният герой, върху който всички са концентрирали вниманието си.

Джак Никълсън, който от години се е "пенсионирал" от големия екран, няма как да бъде забравен с абсолютно незабравимите култови реплики на своите герои, както и нестихващото обожание на публиката към една от големите легенди на световното кино.

Като едно от главните лица на бунтарското, контракултурно кино на 60-те и 70-те, Никълсън е изкован в епоха, която напълно съответства на неговите характеристики: бунтарска енергия, противопоставяне на клишетата, побъркана усмивка, която само сдържа яростта.

Не знам дали има друг актьор, който би могъл да ни накара действително да пролеем сълза за Дявола така, както Джак може да ни убеди в своите роли.

"Взимам виагра само, ако съм с повече от една жена" каза през 2004 г. Никълсън. Коментарът му накара всички фенове да си отдъхнат, че духът на Джак, когото познаваме не го е напуснал.

Джак Никълсън е роден в Ню Джърси на 22 април 1937 г. като не е знаел до късна средна възраст, че жената, която през целия си живот е смятал за своя сестра, всъщност е била негова майка. Тя забременява, когато е само на 17 и решава да даде бебето за отглеждане от нейните родители.

На 17 заминава за Калифорния, а на 19 е поканен да участва от Роджър Корман във филма Cry Baby Killer. В академията на Корман прекарва няколко години, а там също така "тренират" таланти като Франсис Форд Копола и Питър Богданович.

Ето кои са ролите, с които винаги ще помним Джак Никълсън и ще продължаваме да го запяме с удивление към невероятните му актьорски умения.

"Волният ездач" (1969), реж. Денис Хопър

Питър Фонда, Денис Хопър и Джанк Никълсън. И само тези имена са достатъчни, за да разберем, че филмът "Волният ездач" не е обикновен филм, а класика, превърнала се в символ на 60-те, свободата и бунта. Филмът поставя въпроса за страха от свободата и животът в страна с ограничения и забрани.

Двама хипари, Били и Уайът, яхват моторите си и тръгват на път, за да открият "истинската Америка", но накрая пътуването им се оказва истински кошмар. Това е филм за пътя на младостта, наркотиците и мечтата за революция, който носи духът на непокорните 60-те.

"Пет леки пиеси" (1970), реж. Боб Рафелсън

Драматичният филм на Рафелсън има четири номинации за награди "Оскар" и излиза само година след "Волният ездач". Този филм също има всички качества да бъде класика и може да бъде възприет като ценен документ на историята.

Филмът разказва за дамгосаният от попкултурните трусове на 60-те Робърт, който броди из пътищата на свободата и сменя една черна работа с друга такава. Той е нещо като Лу Рийд в музиката, когато нещо не се получава, зарязваш го и тръгваш към следващото.

Интересното е, че зад гърба си, Робърт е оставил обещаваща кариера на пианист и средно-буржоазно семейство. Робърт е радикален некомформист, несъгласен и неразбиращ изборите на неговите родители. Той е по-скоро герой, който не знае какъв е неговият път и търси смисъла, отвъд наложените идеали и очаквания в семейството му.

"Chinatown" (1974), реж. Роман Полански

Джак Никълсън, Фей Дънауей, Джон Хюстън, Роман Полански, който се появява във филма ноар, спечелил публика и критика, както и награда "Оскар" за оригинален сценарий. Филмът е многопластов разказ, отчасти мистерия, която разказва за лосанджелиският детектив Джейк Гитис, нает от жена, представяща се за г-жа Мълрей, да шпионира нейния съпруг.

Гитис снима г-н Мълрей с друга жена и когато снимките се появяват по вестниците, другата жена идва при детектива и се оказва, че тя е истинската г-жа Мълрей.

Тя настоява Гитис да приключи случая или ще го съди. Той обаче продължава разследването и бавно разкрива тайните далавери около управлението на водата, корупцията на градско и щатско ниво, използването на земята и недвижимите имоти, както и поне едно убийство. Случаят се усложнява още повече предвид заплетените емоционални връзки между главните герои.

"Полет на кукувиче гнездо" (1975), реж. Милош Форман

"Ако той е луд, теб какво те влудява?" са думи от вечният роман на Кен Киси, адаптиран от Милош Форман през 1975 г. Един рядък и недостижим успех в киното, който може би надминава дори успеха на романа.  "Полет над кукувиче гнездо" е вторият американски филм на чешкия режисьор. Всеки герой е метафора. Всяка идея и реплика са символни.

Героите са в психиатрична клиника, но това всъщност е нашият свят. Обитателите на това мини "общество" са затворени в собствения си свят, където има правила и наказания, сред които те нямат възможност да изкрещят за неговия провал.

"Полет над кукувиче гнездо" е вторият филм в историята на Академията с Петте "големи" награди "Оскар" за: най-добър филм, режисура, адаптиран сценарий, главна мъжка и главна женска роля, 40 години след "Това се случи една нощ" (1934). През 1993 г. е дефиниран като "културно, исторически и естетически значим" от Националната библиотека на САЩ и избран за съхранение в Националния филмов архив. През 2007 г. Американският филмов институт го класира на 33-то място в Листата на най-великите филми на всички времена.

"Професия: Репортер" (1975), реж. Микеланджело Антониони

Великолепният ноар арт филм на Антониони, в който журналист, заснемащ документален филм в пустинята Сахара, среща бизнесмен, контрабандист на оръжие, който внезапно умира. Когато журналистът открива, че двамата имат сходна външност, той приема самоличността на мъртвия.

Партньорка на Джак Никълсън е френската актриса Мария Шнайдер. Пустинята е метафората на душевното състояние на известния журналист Дейвид Лок, който без особена мъка, решава да приеме новата самоличност. Отчаян и уморен от досегашния си живот, той започва ново приключение, което ще го доведе до опасни и неочаквани ситуации.

"Сиянието" (1980), реж. Стенли Кубрик

"Сиянието" по романа на Стивън Кинг, екранизирана от Стенли Кубрик е може би най-впечатляващата симфония на ужаса, която можем да си представим.

Филмът е визуална приказка на хоръра, направен в поетична и напрегната форма. Кубрик прави от романа филм със изключителна образност, макар Стивън Кинг да смята, че адаптацията на самата книга не е толкова добра. За реализацията на филма в Европа Кубрик отрязва 25 минути от него, самата продукция има бавен успех и се е превърнал в култов години след премиерата си.

 Юлия Владимирова, Impressio.dir.bg