Футболът на Балканите нерядко излиза от рамките на спортното противопоставяне.
Не са малко случаите, в които той се политизира и носи със себе си междуетнически и религиозни конфликти, както и исторически рани.
Такъв е случаят с мача между Динамо (Загреб) и Цървена Звезда (Белград), провел се на 13 май 1990 година. Обикновен футболен сблъсък, който прерастна в кървава баня. Припомняме го заради датата, а и защото не бива да бъде забравян.
Предистория
През 1911 година предприемачът Андрий Мутафелия решава да създаде футболен клуб в родния си Загреб. Той закупува екипировка и заедно с шепа ентусиасти регистрират "ФК Граждански Загреб", като първоначалната им цел е била да получат право за участие в първенството на Австро-Унгария. По това време Хърватия е част именно от Австро-Унгария.
Процедурата за одобрение изисква време, което новосформираният клуб не получава. През 1914 година избухва Първата световна война, първенството на Австро-Унгария е прекъснато, военно време е и развлеченията остават на заден план.
Клубът продължава да съществува макар и да не е изиграл нито един официален мач. След края на войната Австро-Унгария се разпада, а град Загреб попада в новоизградената хибридна държава - Кралство на сърби, хървати и словенци.
През 1924 година основен спонсор на отбора става уважаваният хърватски политик и просветител Степан Радич. Той е един от основните противници на идеята за Югославия, като настоява страната да бъде независима.
През 1941 година, по време на Втората световна война Югославия е превзета от нацистка Германия, а нейната футболна лига - премахната от завоевателите. В Хърватия на власт идват Усташите (националистическа крайнодясна организация), подчинени на нацистите и водени от харизматичния Анте Павелич.
Всъщност нацистите създават хърватска държава, която е подчинена на Третия Райх. Мнозинството от хърватите са доволни на такъв вариант, защото най-сетне получават право да съществуват на световната геополитическа карта.
В рамките на новата държава, клубът "Граждански" продължава да играе необезпокоявано в новосформираната Хърватска национална лига, като дори записва 14 международни срещи с други тимове от страни от Оста и спечелва пет от тях. Отборът все повече става символ на националната идентичност на хърватите.
След края на Втората световна война комунистите на Йосиф Броз Тито закриват отбора, защото е "буржоазен" и "капиталистически", но основната причина за премахването му е, че играчите и ръководството не са се възпротивили на властта на усташите, като дори са я подкрепяли, приемайки да играят в нацистката лига.
Ерата "Динамо"
На 9 юни 1945 година, три дни след разформироването на "Граждански", властимащите създават отбора Динамо (Загреб).
Новият отбор Динамо има ново лого, но копира цветовете на екипите на "Граждански". В първите няколко години след основаването си Динамо (Загреб) играе домакинските си мачове на стадиона в предградието "Которска" , малко след това тимът се мести на стадион "Максимир", близо до градския парк, където остава до наши дни.
По това време Тито публично застава зад Хайдук (Сплит). Това е причината, онази част от хърватите, които искат независимост и мразят комунистическата власт, да започнат да подкрепят Динамо.
Успехът идва мигновено и още през 1947 година, Динамо (Загреб) спечелва югославското първенство, като изпреварва отбора, подкрепян от Тито. 50-те години са слаб етап за клуба от Загреб и той остава без големи успехи. Единственият златен миг е спечелването на Югославската купа през 1951 година, когато Динамо побеждава сръбския отбор Войводина. 60-те години освен повишаващото се икономическо равнище на Югославия, донасят и три шампионски титли на Динамо (Загреб) (1960,1963,1965).
Отборът достига полуфинал на КНК през сезон 1960-61, загубен от Фиорентина. Големият успех идва през 1967 година, когато "сините" печелят Купата на панаирните градове, като на финала побеждават Лийдс Юнайтед.
Успехите на Динамо създават съперничество със сръбските грандове Партизан и Цървена Звезда в Югославската лига. Това подклажда и етническата омраза, както и желанието на хърватите за независимост. Динамо става още по-силен инструмент в борбата за национална еманципация. Смъртта на Тито през 1980 година дава тласък в развитието за Динамо, но и отслабва властта, която до този момент е успявала да спре в зародиш всички потенциални конфликти между хървати и сърби.
През 1980 година на стадион "Райко Митич" в центъра на Белград, Динамо сразява големия си враг Цървена Звезда с 2:1 и печели купата на страната. След това, през 1982 и 1983 година хърватският отбор печели първенството, като изпреварва Партизан и Звезда. Успехите на "сините" засилват омразата между сръбските тимове и Динамо.
1986 година е историческа за клуба, защото тогава се създава най-силната им националистическа ултрас фракция, която е водеща в хърватския спорт и до ден днешен - Bad Blue Boys 86. Още от самото създаване тя е обект на репресия от страна на властта в Белград.
Кървавата баня на "Максимир"
На 13 май 1990 година, трупаното с години напрежение най-сетне е изпуснато. Няколко седмици след провеждането на първите свободни избори в Хърватия, спечелени от ХДС (консервативно- националистическата партия на Франьо Туджман), в кръг от югославския шампионат, един срещу друг на стадион "Максимир" се изправят кръвните врагове - Динамо (Загреб) и Цървена Звезда. За мача са изпратени стотици сръбски полицаи от Белград.
Хърватските фенове приемат това действие като израз на провокация и започват да скандират антиюгославски и сърбофобски изрази. Издигат усташки знамена и плакати в подкрепа на Туджман (който е подложен на политически репресии, защото се бори за равноправието на хърватите в рамките на Югославия.) Както казва един фен интервюиран за хърватската национална телевизия - HRT:
"Тук сме за да изразим подкрепа за Туджман, ще бъде кърваво."
Може да се предположи, че феновете са отишли там не толкова за мача, колкото за отстояване на националната си идентичност. Двубоят е прекъснат още в самото начало. Неуспешен опит на полицията да прибере хърватско националистическо знаме от сектора с привърженици на Динамо води до нахлуване на феновете на терена. Хърватите започват да се бият със сръбската полиция и агитката на Цървена Звезда, която е предвождана от страховития Аркан.
В касапницата се случва нещо, което ще остави траен отпечатък върху бъдещето на Хърватия. Футболистът на Динамо Звонимир Бобан изритва в главата сръбски полицай, за да защити паднал на земята хърватски фен. Благодарение на фракцията Bad Blue Boys той успява да се измъкне от стадиона, без да бъде арестуван. Ритникът е заснет от стотиците камери и се приема като символ на хърватската съпротива. Бобан се превръща в национален герой, а след войната се предлага дори неговото канонизиране.
"Рискувах живота си, кариерата, славата в името на един идеал - свободна Хърватия. Културните, религиозните, нравствените норми между хървати и сърби са толкова различни, че мирно съжителство в съюз е практически невъзможно", казва той.
Сблъсъците продължават и извън стадиона, като насилието поглъща загребските улици. Ранените са над 500 души, нанесени са колосални материални щети. Арестувани са десетки хърватски граждани.
Последиците
Динамо е изключен от футболната федерация, а Бобан получава забрана да играе футбол на територията на Югославия, изваден е от националния отбор и пропуска световното първенство в Италия. Повдигнати са му обвинения и заплаха за затвор, но хърватските власти отказват да го предадат на полицията в Белград. Ясен признак, че разделението е стигнало критична точка.
През 1991 година официално започват бойните действия между сърби и хървати. Хърватия издържа предизвикателството и успява да спечели войната.
Мачът на стадион "Максимир" убива илюзията за мирно съжителство между хървати и сърби. В средата на май си спомняме за един (не)обикновен футболен двубой, който е изигран преди 32 години, но е оставил огромен отпечатък не само върху играта, а върху историята на региона.
Няма коментари:
Публикуване на коментар