Лято

Лято

18 май 2022 г.

Смърт от хиляди прободни рани: къде е стратегията на Запада за Украйна?

Ударният ежедневен западен наратив „Украйна печели“ и „Русия губи“ разкрива липсата на истинска, сплотена голяма стратегия на Запада срещу Москва




Ние сме добре запознати със Сун Дзъ, китайският генерал, стратег и философ, който написа несравнимата „Изкуството на войната“, но слабо познаваме „Стратегикон“ –  византийски еквивалент по военно дело.

През VI l\век Византия наистина се нуждаела от наръчник, поради заплахите от Изток, от страна на Сасанидска Персия, арабите и тюрките, а също и от Север, от вълните степни нашественици, хуни, авари, прабългари, полу-номадски тюркски печенеги и маджари. Византия не би могла да устои просто следвайки класическия модел на грубата сила на Римската империя – тя просто не е имала такива средства. Затова военната сила трябвало да бъде подчинена на дипломацията, далеч по-евтино средство за разрешаване или избягване на конфликти. И тук можем да направим забележителна връзка с днешна Русия, водена от президента Владимир Путин и неговия шеф на дипломацията Сергей Лавров.

Но когато военните средства били необходими за Византия, както са в руската операция Z, тя е предпочитала да използва оръжията за удържане или наказване на противника, вместо да напада с пълна сила.

Стратегическо първенство за Византия, по-голямо от дипломатическото и военното, имала психологическата сфера. Самата дума стратегия идва от гръцкото стратегос, което не означава „генерал“ в смисъла му на военен термин, както мисли Западът, а исторически кореспондира с управленческа политико-военна функция. Всичко започва със si vis pacem, para bellum – „ако искаш мир, приготви се за война“. Конфронтацията трябва да се развива едновременно на много нива: голяма стратегия, военна стратегия, оперативна, тактическа. Но брилянтните тактики, отличната оперативна информация и дори големите победи в големия театър на войната не могат да компенсират смъртоносна грешка по отношение на голямата стратегия. За справка –  нацистите и Втората световна война. Всички, които са успели да изградят империя като Римската или са удържали такава в продължение на векове като Византия, нямаше да успеят, ако не бяха следвали тази логика.

Тези неориентирани „експерти“ от Пентагона и ЦРУ

В операция Z руснаците се наслаждават на пълната стратегическа неяснота, от която е разстроен колективният Запад. Пентагонът няма нужната ответна интелектуална мощ, за да надхитри руския генерален щаб. Само неколцина външни хора разбират, че това не е война – тъй като украинските военни сили бяха безвъзвратно разпръснати – а е в действителност това, което руският военноморски експерт Андрей Мартиянов нарича „комбинирана полицейска операция“, работа по осъществяването на демилитаризация и денацификация. Централното разузнавателно управление на Съединените щати е още по-затънало в погрешното си разбиране за нещата, както наскоро стана очевидно от изслушването на директора му Аврил Хейнс в Капитолия. Историята показва, че ЦРУ стратегически се дъни през цялото време от Виетнам до Афганистан и Ирак. Украйна не е изключение.

В Украйна никога не е ставало дума за военна победа. Това, което беше постигнато е бавното и болезнено разрушаване на икономиката на Европейския съюз, в допълнение от невероятните печалби на западния военно-промишлен комплекс и немощното управление на политическия елит на тези страни.

Западът беше тотално объркан от руските способности за командване, контрол, комуникации, компютри, разузнаване, наблюдение и разпознаване, наред с потресаващата неефективност на неговата констелация от "Джавелини", ново поколение противотанкови оръжия, "Стингъри" и турски дронове "Байрактар".

Това невежество се простира далеч отвъд тактиката и оперативното и стратегическото пространство. Както Мартиянов прекрасно подчертава, „на модерното бойно поле те няма да разберат какво ги е ударило от техните хора, камо ли от противника“. Калибърът на „стратегическата“ мисъл в пространството на НАТО пролича във фиаското на Змийския остров – директна заповед, издадена от британски „консултанти“ на украинския президент Володимир Зеленски. Главнокомандващият на ВСУ Валери Залужни беше на мнение, че цялото това нещо е самоубийствено. Оказа се, че е бил прав.

Всичко, което руснаците трябваше да направят, беше да изстрелят няколко противокорабни и надводни ракети "Оникс" от своя бастион в Крим към летищата южно от Одеса. За нула време Змийският остров беше отново под руски контрол – още докато високопоставени британски и американски морски офицери „изчезваха“ по време на украинското присъствие на острова. Те бяха „стратегическите“ хора на НАТО и бяха на терен, за да раздават глупави съвети.

Допълнително доказателство за това, че украинският погром е основно заради пране на пари, а не е компетентна военна стратегия, е одобрението от Капитолия за отпускането на допълнителни 40 милиарда долара „помощ“ за Киев. Това е просто още една печалба за западния военно-промишлен комплекс, както надлежно отбеляза заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев. Междувременно руските сили доведоха дипломацията на бойното поле, предоставяйки над 10 тона хуманитарна помощ за хората от освободения Херсон, а заместник-началникът на военно-гражданската администрация на региона Кирил Стремоусов обяви, че Херсон иска да бъде част от Руската федерация.

Успоредно с това, Георги Мурадов, заместник-министър председател в правителството на Крим, не се съмнява, „че освободените територии от юга на бивша Украйна ще станат още един регион на Русия. Това, както се убеждаваме от комуникацията си с жители от района, е желанието на самите хора, повечето от които са преживели последните осем години в условията на репресии и терор от укронацистите.“ Денис Пушилин, лидерът на Донецката народна република, е твърдо убеден, че ДНР е напът да освободи „своите територии с конституционни граници“, след което да се проведе референдум за присъединяване към Русия. Що се отнася до Луганската народна република, процесът на интегриране може да се случи и по-рано – единственият район, който остава да бъде освободен, е градският район на Лисичанск-Северодонецк.

„Сталинград на Донбас“

Провеждането на енергичен дебат сред руските анализатори относно ритъма на операция Z създава възможност руското военно планиране да протича методично, сякаш разполага с цялото време и спокойствие, нужни за затвърждаване на фактите на терен. Може би най-добрият пример е съдбата на нео-нацистите от Азов в Азовстал, Мариупол – най-добре въоръжената част на украинците, обезвредена. В крайна сметка те бяха тотално превъзхождани от несъразмерен брой руски/чеченски специални сили, които ги обградиха отвън, при това за рекордно време за толкова голям град.

Друг пример е напредването в Изюм, в региона на Харков, ключово предмостие на фронтовата линия. Руското министерство на отбраната следва модела на смилане на врага, докато бавно напредва. Ако срещнат сериозна съпротива, спират и смачкват украинските защитни линии с постоянни ракетни и артилерийски удари.

Попасная в Луганск, смятана от мнозина руски анализатори за „Мариупол на стероиди“ или за „Сталинград на Донбас“, сега е под пълен контрол на Луганската народна република, след като тя успя да пробие същинска крепост, със свързани подземни тунели между повечето цивилни къщи. Попасная е от много голяма стратегическа важност, защото нейното взимане разбива първата и най-мощна защитна линия на украинците в Донбас.

Това вероятно ще доведе до следващия етап, офанзива срещу Бахмут нататък по магистрала Н-32. Фронтовата линия ще бъде подредена от север на юг. Бахмут ще бъде ключът към установяване на контрол над магистрала М-03, основният път към Славянск от юг.

Това е само илюстрация на прилагането на запазения знак на руския генерален щаб – методична, старателна стратегия, при която главният императив може да бъде дефиниран като напредване с пестене на силите. С добавената стойност от прилагането на много малка част от руската бойна сила. Руската стратегия на бойното поле е в поразителен контраст с упорството на ЕС да изпадне до положението да бъде просто обяд за кучето на Америка, воден от Брюксел към вариращи степени на гарантиран икономически срив и хаос в страните.

За пореден път руският външен министър Сергей Лавров – майстор на дипломацията – уточни положението. Въпрос: „Какво мислите за инициативата на Жозеп Борел (европейският колега на Лавров) да се дадат на Украйна замразените руски активи като репарации? Може ли да се каже, че маските падат и Западът пристъпва към открит грабеж?“ Лавров: „Това може да се нарече кражба, което те не се и опитват да крият... Това се превръща в навик на Запада. Скоро може постът на главния дипломат на ЕС да бъде закрит, защото ЕС реално няма собствена външна политика и действа изцяло в солидарност с подхода, налаган от Съединените щати.“

ЕС не е в състояние даже да измисли стратегия, с която да защити собствената си икономическа битка – просто седи и гледа как неговите енергийни доставки де факто и постепенно се спират от Съединените щати. Така се озоваваме в територия, в която Съединените щати тактически напредват: икономическо/финансово изнудване. Тези ходове не могат да се нарекат „стратегически“, защото те почти винаги се обръщат срещу интересите на американската хегемония.

Да сравним това с Русия, която достигна най-големия си излишък в историята, с покачване и повишаване на цените на стоките и изгряващата роля на все по-силната рубла като валута, основана на ресурси, както и покрита със злато. Москва харчи за украинския театър далеч по-малко в сравнение с контингента на НАТО. НАТО вече пропиля 50 милиарда долара – и продължава – докато руснаците са похарчили всичко на всичко 4 милиарда долара и вече са завзели Мариупол, Бердянск, Херсон и Мелитопол, създали са сухопътен коридор до Крим (и са осигурили водоснабдяването му), контрол над Азовско море и главния му пристанищен град, както и са освободили стратегически важните Волноваха и Попасная в Донбас, а също и Изюм в близост до Харков.

Без да броим, че Русия също така запрати целокупния колективен Запад към ниво на рецесия, което е невиждано от седемдесетте  години насам. Стратегическата победа на руснаците, както излиза, е военна, икономическа, а може да се окаже и геополитическа. Столетия след написването на византийския „Стратегикон“ глобалният Юг може да бъде много любопитен да се запознае с руската версия на „Изкуството на войната“ от XXI век.

 

Пепе Ескобар, Thesaker.is, превод: Екатерина Грънчарова, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар