За празните думи и изпълнените обещания

Има хора, които само си говорят, но има и такива, които говорят... 

 

Да ви призная, преди много се дразнех на хората, които дрънкат празни приказки. Направо се палех. 

Порастването не гарантира на всички ни помъдряване, но при мен дойде. Всъщност и двете дойдоха - и порастването, и помъдряването, тъй като отдавна не съм онова деветнадесет годишно момиче, макар и чувството да е сякаш съм била вчера, към 14:30 следобед.

Сега вече не обръщам такова грандиозно значение на празните приказки. Едни ги оставям да профучават покрай мен, други ги забравям бързо, а трети даже не ги помня. Може би, защото минах по своя път, въпреки че имам още много какво да уча. Ред е на сина ми да тръгне по пътеката на празните лафове и голите думи. Негов ред е да ги пресява. Да се ядосва. Да гори. Да помни. Да забравя, а сетне и да спре да му пука.

Разбира се, хубаво е да се уточни, че има хора, които само си говорят, но има и такива, които говорят. И двата вида остават в съзнанието ти, но с какво чувство ще ги запомниш, зависи изцяло от това дали са били способни да изпълнят думите си. По този повод ви разказвам следната история.

Наскоро синът ми присъстваше на рожден ден, но поради друг ангажимент, не остана да дочака тортата. Домакините късничко я извадиха, вече бяха минали два часа, както и да е, наистина няма значение.
Било е обещано на сина ми, че ще получи торта, ще има и за него парче.

След няколко часа, той вече не се вълнуваше от тортата и откровено казано не му пука въобще за тортите като цяло. Няма да тръгне да прави фасони, може и спокойно без заветната торта. Но това, разбира се, хората не го знаят, нито са длъжни да го знаят.

Получавам съобщение, както и обаждане по телефона, дали има някой у дома, за да може да излезе и да вземе парчето торта, което е било обещано. 

Казах, че сега не сме у дома, много се трогнах, казах и че не е толкова важно, майната му, да не го мислят. 

При което ми се отговори, че на следващия ден пак ще се опита.

На следващия ден в действителност пак се опита, и вече зададох въпроса защо е толкова важно да се даде тази торта, едва ли става дума за едното парче.

"Защото аз му обещах на това дете и искам да изпълня думата си към него. Не искам то да ме запомни като леличката, която го излъга."

Тези думи получих на съобщение в отговор.

Нели Славова, Highviewart.com