Решението да бъдат изгонени 70 руски дипломати е най-нов акт от поредицата безумия, които вече няколко месеца сътворява една овластена шуробаджанашка банда у нас.
Преди него бяха ентусиазираното им присъединяване към санкциите срещу Русия, отказът им от доставки на руски природен газ, рязкото увеличаване на износа на оръжия за Украйна, спирането на полети на руски самолети над наша територия, забраната на руски медии, груби нападки лично към руския президент... Инфантилните недоразумения, дошли на власт с мощна американска подкрепа, стигнаха дотам, че забраниха над страната ни да прелети за съседна Сърбия руски самолет с дипломат №1 на планетата: Сергей Лавров.
Като наблюдава поразиите, които нанася на обществото ни дошлата на власт тайфа от „харвардски възпитаници“ и техни семейни приятели, съмишленици, обслужващи ги тарикати и просто любовници, у човек възниква въпроса откъде е тази неистова ненавист у тях към Русия? Та точно България е страната с най-голям дял не просто на симпатизиращи, но и на обичащи искрено тази велика славянска държава. Това редовно го потвърждават и най-големи социологически агенции в света, като Pew Research Center, Ipsos, Gallup International и др.
Кой е допринесъл у тези – сравнително млади хора, да бъде убито не само българското, но и славянското светоусещане и то да бъде заменено най-вече с англосаксонско. С това на държави, като САЩ и Великобритания, от които нищо добро не сме видяли, освен много вековен стремеж да бъдем подчинени и колонизирани.
Вероятно причините за патологичната омраза към Русия, която ни демонстрират днешните управляващи, са много. Те са резултат на тотално промиване на мозъците на сънародниците ни, което стартира на 1.01.1990 г. и за което бяха задействани колосални ресурси. Но един от основните фактори, както за загубата на историческа памет, така и за липсата на критично мислене най-вече на млади хора у нас, е образованието. Тук огромен е приносът и на 50-те родни висши учебни заведения – без изключение. В тях през последните десетилетия успешно българският модел на образование, съществуващ до началото на 90-те години на миналия век и един от най-добрите на нашия континент, бе заменен най-вече с американски.
А тамошният университет е истински инкубатор на русофоби. Едно от последните проучвания на голямата американска изследователска агенция Pew Research Center показва, че точно дипломираните американци са склонни да смятат Русия за враг за разлика от „необразованите“ жители на тази страна. Убедени, че Русия е враг на САЩ, са 66 на сто от завършилите 9-12 клас срещу 77 на сто от тези, които имат диплома от бакалавър нагоре. На теория, колкото по-образован е човек, толкова по-критично се отнася той към информацията, която достига до него. Но явно това правило не работи при американците е единият извод, който може да направим. А другият е, че американското висше образование като цяло специално е програмирано да произвежда глупави, но силно мразещи Русия млади хора. Впрочем в това ни уверява и неговият продукт – „харвардските възпитаници“, които сега са на власт у нас.
Джордж Лийв е директор в The James G. Martin Center for Academic Renewal, разположен в Северна Каролина. Става дума за нестопанска организация, която изследва проблемите на американското висше образование. Джордж подлага на остра критика американската политика в тази област. За него висшето образование продължава да е заредено с русофобско съдържание. Американският университет не изпълнява задължението си да насочва студентите към по-добро разбиране на света, в който живеят. Държането им в неведение относно Русия „ги прави по-незнаещи и по-малко подготвени да разбират, както международната политика, така и американската“, твърди Джордж.
А журналистът Антъни Хенън, който е бивш главен редактор на The James G. Martin Center и е посещавал Русия, е убеден: да не четеш Русия, да не разбираш Русия и да не посетиш Русия, е особена загуба за американците. „Има обща американска самонадеяност, че всички култури и общества биха искали да бъдат като Америка, но репресивни правителства предотвратяват подобно желание. Но това не е вярно. И Путин е обективно популярен. Алтернативата за него такава, каквато я виждат много руснаци, е хаос и подчинение на страната на външни сили“, изтъква Антъни.
За него е пагубна политиката на „фалшиви добродетели“, провеждана в американският университет. Той привежда примери с расовото и джендърно разнообразие (diversity, equity and inclusion – DEI), както и отказът да се поставят оценки на студентите. Но особено тревожна е тенденцията да се изолира Русия и да се насажда ненавист към нея.
Антъни е впечатлен от факта, че руснаците се отнасят с невероятно уважение към културата. „Вагоните на метрото, където мъжете бързо отстъпват местата си на жени, са пълни с читатели по време на пътуването си до работното място. Музеите са претъпкани. Руснаците, които срещнах, имаха гордостта, че са руснаци“, пише Антъни. За него последните 20 години на американски нашествия и военни действия по света, не са донесли никаква слава на САЩ. А забраната на всичко руско, в това число и в университета, води до деградация на обществото, обобщава Антъни.
Българският университет – вече копие на американския, следва и неговата политика за насаждане на русофобия сред студентите. В интерес на истината засега от тази напаст по-малко са заразени точните науки. Но при хуманитарните – журналистика, политология, социология, културология, икономика, маркетинг и др., манипулацията си е направо истинско цунами. Системата се е погрижила това да е устойчива тенденция. Днес да попадне там на работа и да се реализира успешно млад преподавател е на практика много трудна за решаване задача, ако той симпатизира на Русия. Университетът ни тотално е завладян от либерални, евроатлантични, глобалистични, трансджендърни и подобни „ценности“. На този извод ме навеждат преките ми наблюдения – все пак в академичните среди съм се трудил през последните четири десетилетия.
Но за това има и други, безпристрастни – за разлика от моето мнение, факти. Така проучване на Евробарометър (проведено е сред 26 000 граждани на Евросъюза, включително и сред българи) показва, че половината от българското население (49 на сто) има положително отношение към Русия. В Евросъюза средният показател за това е 10 на сто. Впрочем тези данни разобличават още една лъжа на „Киро простото“ – че в България по-малко от една пета от населението симпатизира на Русия. Но интересен е и един друг резултат от това проучване: при тези, които учат в университет е най-висок относителният дял на не харесващите Русия – около 24 на сто от тях се отнасят напълно отрицателно към тази страна и 31 на сто „донякъде отрицателно“. Поне за мен това е резултатът от съзнателната, целенасочено провеждана политика на демонизиране на Русия и идеализиране на САЩ и Запада от днешния „български“ университет.
Пол Крейг Робъртс е доктор на науките, преподавал е в много американски университети, включително и в престижния Станфорд. Автор е на много книги, има и огромен управленчески опит – работил е във федералното правителство на САЩ, бил е анализатор и съветник в нейния Конгрес. В своя публикация той пише, че „едно цивилизовано общество почива на истината и фактите, а не на измамата. Но тъй като истината и фактите са цензурирани, а измамата е всичко, което имаме, очевидно в Америка нямаме цивилизовано общество... Учени и медицински авторитети лъжат за пари, както и журналистите. Истината няма пазители на официални длъжности, най-малко в университетите.“ Пол е убеден: живеем в страна, в която хора с добър характер и солиден опит се отхвърлят и демонизират от невежи глупаци с нулеви постижения. Лидерството от страна на способните е невъзможно. „В днешните САЩ почтеността, фактите и истината са без значение. Елитът има дневен ред и всички, които се изпречват пред него, се прегазват“, заключава Пол.
Продуктът на западни университети – все по-инфантилни и все по-необразовани хора, вече играе ключова роля и у нас. Онова, което отлично тези образи са овладели в чужбина, са всевъзможни схеми за правене на пари. С действията си шуробаджанашката тайфа, която управлява в прекрасната ни Татковина ни убеждава, че нейните членове са се сдобили и с така „ценните“ в съвременния свят качества, като безпринципност, алчност, коварност, високомерие, самонадеяност.
Единственият проблем е, че последиците от безумните им решения ни водят не просто до дълбока криза, но към реална национална катастрофа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар