В началото на март, когато САЩ и партньорите им наложиха първата вълна от санкции на Москва, щатският президент Джо Байдън обяви, че съюзниците искат да нанесат "мощен удар на путиновата военна машина".
На 3 юни се навърши стотният ден на войната и "машината" все още не е разбита благодарение на кешовите потоци, които могат да достигнат средно 800 млн. щ. долара на ден през 2022-а. Това са само приходите от износа на руски суров петрол и природен газ.
От години Русия работи като огромен супермаркет за суровини и задоволява света с всичко, от което има нужда - не само енергийни източници, но и пшеница, никел, алуминий и паладий и ред други по-дребни пера. Инвазията в Украйна принуди Америка и Европейския съюз да преосмислят тези връзки, което безспорно ще отнеме време, ако се съди от дълго буксувалия компромис за споразумение за забрана на вноса на руско черно злато в страните членки на ЕС.
Русия също е сериозно засегната от санкциите, които я лишиха от достъп до световната финансова система, корпоративни гиганти напуснаха страната като оставиха активи за милиарди долари, а руското стопанство клони към дълбока рецесия. Руският президент Владимир Путин обаче засега може да се абстрахира от тези поражения, защото държавната хазна е препълнена от приходи от износа на суровини, които са по-доходоносни от всякога заради глобалния ценови ръст.
По сметки на икономисти на агенция "Блумбърг", основаващи се на прогнози на министерството на икономиката, руските постъпления само от петрол и газ ще са в размер на около 285 млрд. щ. долара през тази година, въпреки отказа на някои държави от вноса на суровините, и ще надхвърлят с повече от 20% миналогодишните приходи. Ако се добавят и сумите от другите борсови стоки, сметката ще достигне замразените от наложените санкции валутни резерви на "Банк России" от малко над 300 млрд. долара.
Лидерите от ЕС знаят, че трябва да спрат да купуват от Русия и да финансират индиректно разрушителната война на прага на Европа, но тези амбиции ще имат последствия върху собствените им стопанства. Те договориха през седмицата компромисен шести пакет от санкции и частична забрана за внос на руски суров петрол, но едва след като удовлетвориха изискванията на някои страни членки за изключване от ембаргото.
Или, както обобщава Джефри Скот от института за международна икономика "Петерсън" във Вашингтон, "винаги има политически ограничения върху използването на санкциите" и "всеки иска да увеличи максимално щетите на наказания и да минимизира своите, но това е по-лесно да се каже отколкото да се направи".
Американците вече забраниха руското черно злато, но Европа се нуждае от време, за да се освободи от руската енергийна зависимост. Това дава време на Москва да намери други пазари, на първо място - азиатските колоси Китай и Индия, и да ограничи щетите върху експортните приходи и от финансовата война като цяло.
Постъпленията в руската хазна от износа само на суров петрол са с 50% по-високи отколкото миналогодишните, по данни на Международната енергийна агенция.
Водещите руски производители на черно злато са регистрирали най-високата си комбинирана печалба от почти десетилетие през първото тримесечие на тази година, по сметки на поделението за инвестиционни проучвания на "Сбербанк". Износът на руска пшеница продължава при сериозно завишени цени, защото санкции срещу руските селскостопански продукти дори не са дискутирани заради значението им за изхранването на планетата.
Излишъкът по текущата сметка на Русия - най-широката мярка за търговията на стоки и услуги, е скочил тройно през първите четири месеца на 2022-а - до почти 96 млрд. щ. долара - най-високата стойност от 1994-а. Това се дължи основно на ръста на цените на суровините, въпреки че срива на износа заради международните санкции също е сериозен фактор. Рублата е другият символ, използван от руския президент да демонстрира сила. Валутата, която буквално се удави през първите дни на войната, вече е най-печелившата парична единица в света спрямо щатския долар. Путин се опитва също да извлече полза от позицията на страната на суровинна суперсила: в условията на сериозна заплаха от недостиг на храна, той обяви, че ще позволи износа на зърно и на изкуствени торове единствено ако санкциите срещу страната му бъдат премахнати.
"Ако целта на забраните е да спрат руската военна машина, то тя не е реалистична", посочва Янис Клуге - старши сътрудник за Източна Европа и Евразия в германския Институт по международни въпроси и сигурност в Берлин. Той допълва, че "тя все още може да финансира войната и да компенсира част от пораженията от санкциите върху населението".
Един от огромните пропуски и слаби места на наказателните мерки срещу Русия е желанието на някои държави да продължат да пазаруват руски суров петрол, дори заради отстъпките в някои случаи.
Индийските рафинерии са купили над 40 млн. барела руско черно злато от началото на войната срещу Украйна на 24 февруари до началото на май. Количеството е с 20% по-голямо отколкото внесената в Индия суровина за цялата 2021 -а, по сметки на "Блумбърг", основани на данни на търговското министерство. Индийските рафинерии предпочитат да сключват частни сделки вместо да се състезават за публични оферти, за да получат руското гориво на по-евтини от пазарните цени.
Пекин също засилва енергийните си връзки с Москва като си осигурява далеч по-изгодни условия за суровината, която голяма част от света не иска. Освен че е увеличил вноса на руски суров петрол, Китай води преговори да попълни и стратегическите си резерви с руско гориво. Подобно е положението и при стоманодобива и растителното олио за готвене. Износът на суровините от Русия е скочил за трети пореден месец през април и е надхвърлил повече от два пъти миналогодишните равнища, по официални данни на митниците. Някои продавачи на руски въглища и петрол пък улесняват още повече китайските клиенти като разрешават трансакции в юани.
"Огромни части от света не са се присъединили към санкциите", посочва Вутер Якобс - основател и директор на Центъра за суровини и търговия в университета "Еразъм" в Ротердам. Той допълва, че "търговията ще продължи, защото нуждата от горива остава" и купувачи от Азия и от Близкия изток ще се включат в нея.
Що се отнася до природния газ, Москва има малко опции да пренасочи доставките, но пък и държавите на края на газопроводите от Русия, част от които преминават през Украйна, също са взаимно обвързани.
Около 40% от газовите нужди на ЕС се задоволяват от Русия и това е най-трудната за прекъсване връзка. Доставките за Европа дори се увеличиха през февруари и март, защото инвазията в Украйна доведе до скок в цените на синьото гориво в европейските газови центрове, което направи покупките от "Газпром" по-евтини за мнозинството потребители с дългосрочни контракти. Впоследствие обемите паднаха благодарение на по-топлото време и на рекордния приток на втечнен газ от САЩ и от други държави. Имаше и прекъсвания на предлагането заради военните действия, както и от руска страна, която затвори кранчетата на Полша, България и Финландия заради отказа им да плащат за доставеното гориво в рубли. След тях дойде редът на Нидерландия и Дания.
Дори ЕС да намали зависимостта си от руското гориво - Германия съобщава, че тя е сведена от 55% на 35% - усложнения изскачат на всяка крачка. Няколко едри купувачи на суровината продължават да внасят жизнено важния газ и енергийни компании като италианската "Ени" и германската "Унипер", очакват доставките да продължат.
Напредъкът е бавен, но посоката е единствено към налагането на все повече санкции, които да увеличават натиска върху икономиката и финансирането на Кремъл. Енергийният сектор на Русия се сблъсква с множество неблагоприятни фактори извън потреблението - от рестрикциите върху транспортирането с контейнеровози до застраховането. Производството на суров петрол на страната може да падне с повече от 9% през тази година, а на природен газ - с 5.6%, според базовия сценарий на руското министерство на икономиката. Анализаторите пък посочват множество въпросителни пред оцеляването на енергийния и производствения сектор през идните две-три години.
Цветанка Славова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар