Годишно в света се добиват около 800 милиона тона пшеница.
Украинският добив възлиза на 29 млн.тона или 3,6% от световния. Според американски експерти максималното количество пшеница, което Украйна може да изнесе годишно е 17 млн.тона, това е 2,1% от световния експорт. Към началото на юни, пак според същите американски експерти, в украинските зърнохранилища са блокирани 7 млн.т. слънчогледово семе и забележете - само 6 млн.т. пшеница, количество което представлява едва 0,75% от световния износ на тази суровина.
С годишен добив от 75 млн.т. Русия заема трето място в света по производство на пшеница (след Китай - 135 млн.т. и Индия - 102 млн.т.) и първо по износ - 37 млн т. След нея, като основни износители, се нареждат: ЕС - 27 млн.т.; САЩ - 26,9 млн.т.; Канада - 22 млн.т.; Австралия - 21 млн.т.; Украйна -17 млн.т.; Франция -15 млн.т.; Аржентина -13 млн.т.; Германия -7 млн.т.; Румъния- 6 млн.т. и Казахстан- 4 млн.т.
С присъединяването на Донецка, Луганска и Херсонска области към РФ, Русия окончателно ще поеме контрола на световния износ на пшеница. Руският износ на зърно основно е насочен към страните от Африка (44%) и Близкия изток. За последните 3 години експортът към Египет, Турция и Иран се е увеличил с 500%. Преди дни, на среща с лидерите на Африканския съюз (икономическо обединение на 55 държави от Африка) руският президент потвърди готовността на Русия да компенсира африканския дефицит на зърно с увеличаване на руския експорт.
Основните постъпления в бюджета на РФ се формират, както от продажбата на храни и селскостопанска продукция - 35%, така и от продажбата на енергоресурси - 30% и оръжие - 20%.
В световен мащаб, през периода 2020 - 2022 година, индексът на цените на хранителните продукти бележи ръст от близо 50%, а този на пшеницата - над 60%.
Как се стигна до този ръст на цените?
Ковид пандемията доведе до временно спиране на редица производства, до сериозно прекъсване на веригите за доставки и до значително увеличаване цените на услугите за транспортиране на стоки в света. В отговор на това САЩ включиха печатницата за пари. ЕЦБ ги последва. Само през 2021 година Федералният резерв отпечата и пусна в обръщение над 6 трилиона долара. Пандемичното печатане на пари неизбежно генерира инфлация. Същевременно, възстановяващата се от ковид кризата световна икономика изпитваше остър дефицит на суровини и енергоресурси. Инфлацията и повишените цени на енергоносителите доведоха до скок на цените на торовете и другите селскостопански продукти.
Ново разкъсване на връзките в областа на глобалната логистика и транспортната инфраструктура предизвика въвеждането на антируските санкции. Последва ново повишаване на цените на горивата, а от тук и на цената на пшеницата.
Колективният запад обвини Русия, че:
- използва пшеницата като оръжие;
- задържа експорта си на зърно;
- блокира износа на 20 млн. тона украинска пшеница;
- умишлено предизвиква световна продоволствена криза;
- обрича на гладна смърт повече от 220 милиона души по света.
Но същият този, Колективен неолиберален запад услужливо забрави да спомене, че въведените от него санкции включват:
- забрана на големите каргопревозвачи да влизат в руски пристанища;
- забрана на кораби под руски флаг да използват бреговата инфраструктура на западните пристанища;
- най-голямото морско пристанище Новорусийск, от което се осъществява 50% от руски износ на зърно, също попада в списъка с рестрикции;
- забрана да се застраховат руски кораби и товари;
- забрана за извършване на товарни превози от руски мпс на територията на ЕС.
Да не говорим за трудностите при заплащане на доставките, митническите проблеми и забранените транзакции...
В отговор президентът на РФ заяви готовност да възстанови износа на руско зърно при условие, че отпаднат санкциите, които го възпрепятстват.
Външният министър Лавров допълни:
"Военноморският флот на Русия е готов да осигури безопасни хуманитарни коридори за корабите с украинско зърно, ако Украйна разминира своите териториални води".
А турският президент Ердоган обяви:
"Турция е готова да предостави военни специалисти и техника за разминиране на украинските пристанища".
Украйна едва ли ще приеме предложението на Турция, камо ли това на Русия, защото:
1. ВСУ не разполагат с необходимата специализирана техника и сапьори.
2. ВСУ счита, че разминирането на пристанищата Одеса, Николаев, Черноморск и Очаков увеличава риска от руски десант. Макар, че във военната история няма нито един пример за десант, който е бил спрян от подобни минни заграждения.
3. ВСУ използва корабите зърновози, струпани около украинските пристанища, като жив щит срещу евентуални руски атаки.
Според руския президент, дори Украйна да не разминира своите пристанища, експортът на украинско зърно може да се осъществи по море - през портовете Мариупол и Бердянск или по суша - от Украйна през Беларус до литовското пристанище Клайпеда.
...В крайна сметка, износът на прословутата украинска пшеница, продоволствената криза и всемирния глад са изцяло в ръцете на Колективния запад... Цензурата, лъжите и манипулациите също.
Няма коментари:
Публикуване на коментар